Ако пътувате през дишането, дълбоко в себе си, до най-дълбоката сърцевина на дишането, то ще ви отведе до този момент, когато вие всъщност се свързвате с тялото си.

Дишането не е просто обмен на кислород и въглероден диоксид. За различните нива мисъл и емоция, през които преминавате, дишането ви приема различни модели. Когато сте ядосани, спокойни, щастливи или тъжни, вашето дишане минава през фини промени. Начинът по който дишате е начинът по който мислите. По какъвто начин мислите, по същия начин дишате.

Дишането може да се използва като инструмент с който могат да бъдат направени много неща с тялото и ума. Пранаяма е наука, с която, чрез съзнателно дишане, по определен начин, може да бъде променен начина, по който мислите, чувствате, разбирате и живеете.

В нашето тяло има различни форми на енергия, които преминават през него и го обкръжават. Тези енергии са тясно свързани с нашето здраве, начините на мислене и  реакции на външния свят. Някои от тези форми на енергия са добре известни: нервна енергия, химическа енергия и т.н. Въпреки това, съществуват и други форми на енергия, които обикновено не могат да се възприемат от повечето хора.

Пранаяма практиките имат за цел да хармонизират и насочват тази фина енергия за овладяването на която се използва индиректен метод -  управление и разширяване на границите на дишането.

Дишането е процес, на който ние обръщаме много малко внимание.То се случва автоматично, без участието на съзнанието, но в същото време, повечето хора дишат неправилно. Но, как може да се диша правилно, ако дишането е спонтанно действие на нашето тяло? Отговорът е, че нашите дихателни мускули стават мързеливи и спират да предоставят оптимален режим на вдишване и издишване.

Човекът, който диша бавно, е в състояние на релаксация, той е спокоен и щастлив, и това води до дълголетие. Всеки, който диша бързо, обикновено вдишва и издишва малко количество въздух; това позволява на множество микрочастици и организми да се натрупват в долната част на белите дробове. Този, който диша бавно, обикновено вдишва дълбоко и по този начин вентилира белите си дробове на по-голяма дълбочина. Това помага да се отстранят от долната част на белите дробове замърсяванията, застоялия въздух , да се унищожи средата за растеж на микроорганизмите, както и самите те.

Има и други причини, които свързват дълголетието с бавното и дълбоко дишане. Например, при дълбоко дишане диафрагмата масажира органите на корема. Това е естествена и важна допълнителна дихателната функция, която често се пренебрегва.

Масажът на черния дроб, стомаха и другите вътрешни органи ги поддържа в добро състояние, отстранява старата, преработена кръв и осигурява притока на прясна кръв, богата на кислород.

Учестеното дишане обикновено е плитко и не осигурява необходимия масаж на вътрешните органи. Това може да доведе до различни заболявания. Само по себе си, учестеното дишане, не е причина за заболявания, но насърчава възникването им под влияние на други фактори, които оказват въздействие върху тялото.

Освен това, повърхностното дишане води до недостатъчно снабдяване на тялото с кислород. Това води до функционални смущения и заболявания на храносмилателната система, кръвоносната система, както и на нервната система, тъй като ефективността на тези системи зависи изцяло от това дали входящият кислород е достатътъчен за поддържане на съответните органи и нервна тъкан в добро състояние.

Това са само няколко примера за отрицателно въздействие, което може да има върху живота ни неадекватното дишане и все пак по-голямата част от хората по света, не дишат както трябва. Модерният живот е нарушил отношенията ни с естествения ритъм. Естеството на нашия живот, нашите телесни функции и нашия начин на съществуване, трябва да бъдат управлявани от ритмите на нашата вътрешна и външна среда.

При нормални условия, между пулса и дихателната честота се установява хармонична връзка, която гарантира тяхното оптимално взаимодействие. Нашият живот се определя от ритмите на изгрева и залеза, както и на по-фино ниво, от ритъма на движението на луната и звездите. Погледнете животните в дивата природа. Целият им живот се подчинява на естественния ритъм.

По същия начин е и с хората. Нашите дейности трябва да бъдат подчинени на природните ритми. Ние трябва да живеем в хармония с това, което е около нас. Това е, което ни води към един по-щастлив живот.

Градският, индустриален, материален живот ни е отрязал от влиянието и ефектите на тези природни ритми. Ето защо, ние сме болни и се чувстваме отчуждени от природата. Това чувство е характерно за повечето съвременни хора - те не са в състояние да поддържат връзка с обкръжаващата ги жива и нежива природа.

Какво отношение има всичко това към дишането? В миналото, хората са били по-податливи на природните ритми. Може би те не са били наясно с много от тях, но въпреки това, са действали в съответствие с тях, подчинявайки се на тяхното влияние. Това включва дори процеса на дишане. Древния човек няма абсолютно никаква нужда да мисли за това дали диша правилно - собствения му живот е бил в хармония с природата и това е било достатъчно, за да се гарантира правилното дишане. Активния му начин на живот е карал белите му дробове да работят с максимална ефективност. В периоди на почивка, той се е отпускал, и това е допринасяло за правилното дишане - за разлика от почти постоянното сдържане и неестествените натоварвания на които подлага дихателната си система съвременния човек. От страх, агресия, омраза и конкуренция, съвременният човек не дава на дихателната си система възможност да работи правилно. Ние правим чести, плитки вдишвания, които в известен смисъл, действително отговарят на бързия и повърхностен стил на съвременния живот.

Има много фактори, които въздействат върху нашето дишане. Например, ако вземете студен душ, започвате да дишате дълбоко,  което е условен рефлекс. Въпреки това, повечето модерни хора рядко вземат студен душ, вместо това, те предпочитат топъл или гореща вана. Древният човек не е имал този избор. Студената ободряваща атмосфера е насърчавала дълбокото дишане, а днес хората се опитват да прекарват колкото се може по-малко време на открито, предпочитайки сънливото съществуване в стая с отопление и климатик. И, да, по-близо до хладилника. Следователно, хората губят връзка с природния стимулант на ритмичното дишане. Първобитния човек не е трябвало да се учи да диша правилно, това се е случвало естественно.

Днес нещата са различни. Околната среда и начина ни на живот не работят за правилното дишане. Именно поради тази причина, повечето съвременни хора трябва да се учат да дишат правилно. Те са принудени отново да научат това, което е естествено за тях. Те трябва отново да активират нервните си рефлекси, за да може дишането им да става естествено и в хармония с живота и здравето.

Хората, които по природа са много активни, най-вероятно, вече дишат правилно. Но тези, които прекарват живота си, седнали през деня в офиса, а вечер - у дома си в гледане на телевизия или пред компютъра, са изправени пред сериозен риск.

Именно те трябва да се научат да дишат правилно. По време на работния ден те натрупват напрежение, дотолкова, че вечер, когато се приберат у дома нямат абсолютно никаква сила или желание да се включат в някаква активна физическа дейност.

Помислете, колко болести са причинени или най-малкото влошени от неправилно дишане. Това са астма, бронхит, белодробна туберкулоза, сънна апнея и много други заболявания, косвено свързани с кислороден глад на тялото, в резултат на повърхностно или неправилно дишане.

Механизмът на дишането

Знаете ли как въздухът постъпва в белите ви дробове? Вие знаете, че това се случва, но знаете ли защо се случва това? Това е много важно, защото ако разберете как дишате, вие ще знаете как да отстраните навика на неправилното дишане.

Накратко процесът "дишане" може да се опише по следния начин. Представете си, че белите дробове са два много гъвкави и издръжливи балона, които могат да се надуват и спадат, когато въздухът навлиза в тях по време на вдишване и излиза, когато издишвате.

Белите дробове са в състояние значително да се разширят и могат да бъдат компресирани за да заемат малко пространство. Белите дробове са заобиколени от горе и отстрани от ребрата или гръдния кош и отдолу от много важен плосък мускул, който се нарича диафрагма. Диафрагмата отделя белите дробове от коремната кухина. Белите дробове не са прикрепени нито към диафрагмата, нито към гръдния кош, но, въпреки това променят размера си в съответствие с всички промени във формата на пространството, в което те са затворени.

Ако под влияние на мускулите гръдния кош се разширява и диафрагмата се движи надолу, между външната повърхност на белите дробове и околните тъкани започва да се появява празнина.

Тъй като природата не търпи вакуум, белите дробове автоматично се разширяват, за да запълнят празното пространство. Разширявайки се, те точно повтарят формата на затвореното пространство, образувано от гръдния кош и диафрагмата. Така, въздухът се всмуква в белите дробове и се случва вдишването. По същия начин, когато гръдния кош се компресира и мембраната се задвижи нагоре, поради премахването на напрежението в мускулите, белите дробове се пресоват. Това избутва въздуха от белите дробове. И имаме издишване. Така се случва дишането. Колкото повече се разширяват и свиват белите дробове, толкова по-дълбоко е дишането.

Ако ви помолят да наблюдавате дишането си, което е много често срещана практика правена в залите за йога, вие мислите, че наблюдавате дишането си, но вие сте в състояние само да отбелязвате усещанията, предизвикани от движението на въздуха. Дишането е невидимо. Вие не го усещате. Това не са усещанията, предизвикани от въздуха. Този дъх, който вие не можете да усетите се отнася до нишката, която ви свързва с това тяло - една непрекъсната последователност, която продължава отново и отново.

Ако пътувате през дишането, дълбоко в себе си, до най-дълбоката сърцевина на дишането, то ще ви отведе до този момент, когато вие всъщност сте свързани с тялото си.