Трагедията на съвременния човек е в това, че неговото будно съзнание никога не остава празно и затова не знае какво е покой. Безспирния бяг навън и навътре - това е основната му характеристика. Хората чувстват спешната необходимост от заглушаване на тази вътрешна суетня, но не знаят пътя - оттам идва алкохолизма и наркоманията. Логиката казва, че ако съзнанието губи мобилност - то престава да бъде будно. Но това не е така, йога позволява временно потискане на менталната активност и ползата от това е неоценима.

От гледна точка на психофизиологията, нарастващото количество информация възприемана от субекта и ускоряването на нейната обработка трябва да бъде компенсирано от увеличаване на количеството или подобряване на качеството на почивката - най вече на съня. Днес обаче, нито едното, нито другото не се забелязва, напротив - безсънието при хората от средна възраст има масов характер. При тези обстоятелства, актуалността на йога нараства, тя предлага специфична работа на тялото в състояние, което все още не е сън, но вече не е бодърстване, и точно при тези условия психосоматиката се самовъзстановява.

Но възможно ли е да се организира един нормален съвременен живот в рамките на концепция от далечното минало? За да не се ръководим от заклинания, смисъла на които отдавна е бил загубен, тези идеи трябва да бъдат преосмислени, като се вземат предвид настоящите реалности.

Практиката на йога очиства безсъзнателното, 

тя понижава потенциала на агресия, в допълнение, намалява чувствителността към външни травматични фактори. Онези, които се разбират със себе си и са получили мир на ума, нямат много претенции към другите.