Осъзнаването е преди всичко взаимодействие със собственото ни тяло.
Традиционната практика винаги е съпроводена от възстановяване и психосоматично самонастройване, като при това се формират навици за концентрация - абсолютното сливане на възприятието с това към което то е насочено, независимо дали това е тялото, работата на вътрешните органи, импулсите в нервната система или наблюдението на екрана на ума.
Човек е амбивалентен: тялото се стреми към самосъхранение, духът - към изход от всякакви ограничения.
Нереализираните цели, свръхнапрежението, психологическа или емоционална травма, всички неща, с които човек не е в състояние да се справи, или да овладее биват подтиснати. Когато "специфичното тегло" на подтиснатото надхвърли компенсаторните възможности на психосоматиката, нейната структура се "изкривява".
От една страна,
обществото генерира безкрайни псевдо потребности,
както и желанието за тяхното удовлетворяване, от друга - не е в състояние да даде възможност на всеки да получи такова удовлетворение. Върешнопсихическия дисбаланс генерира извратен вид компенсация - агресия, анормално поведение, немотивирана престъпност, алкохолизъм и употреба на наркотици.
В резултат на безсмислената война със света идва изтощението, много хора унищожават живота си, и този на близките си, не осъзнавайки, че истинският източник на всички ужаси се крие в самите тях.
Тялото е снабдено с набор от моторни стереотипи, позволяващи да се освобождава ума от прекомерния контрол, възникващ при необичайни условия или при непозната дейност. Веднага след като трудността или сложността на изпълняваното действие превиши определено ниво, или отиде отвъд рамките на опита, съзнанието веднага "прилепва" към тялото, и това за начинаещите е страхотно чувство - това е първата стъпка на отклоняване на вниманието от външния свят. След като формата на асаните и разтварянето на усещанията са повече или по-малко усвоени и са се превърнали в автоматизъм, акцентът на практиката може да бъде прехвърлен от