От Махарадж до Махан Тантрик: конструиране на Кундалини-йоги от Йоги Бхаджан

автор : Филип Деслип, историк, Department of Religious Studies at the University of California, Santa Barbara

превод : Серж, АдиДиша Йога

Тази статия описва детейлно влиянията върху Кундалини Йога, и изграждането й като практика, такава каквато е представена, преподавана и разпространявана на Запад от Йоги Бхаджан (1929-2004), като се закопава в изгубената история на най-ранните години на практиката чрез използването на предишни пренебрегнати източници, като документацията в редки ранни текстове и интервюта с ранни ученици и сътрудници.

За разлика от официалната история на Кундалини Йога, която претендира да бъде древна и тайна традиция преди откритото й преподаване от Йоги Бхаджан, тази статия твърди, че това е “кърпеж”, създаден от самия Йоги Бхаджан, който е получен от събирането на ученията на двама основни учители: хатха йога учителя Свами Дхирендра Брахмачари (1924-1994 г.) и сикхът Сант Махарадж Вирса Сингх (1934-2007). Целта на тази статия е да предостави ясни доказателства за това, какво е "Кундалини Йога" на Йоги Бхаджан и от какво се състои тази практика, да представи историческите и културни контексти, в които тя е разработена и представена от Йоги Бхаджан, и в крайна сметка предлага възможни изводи, извлечени от това ревизирано разбиране.

На 6 октомври 2004 г. човекът, роден като Харбаджан Сингх Пури и известен като Йоги Бхаджан, умира от усложнения от сърдечна недостатъчност в дома му в Еспанола, Ню Мексико. Некрологът, който се появява в "Ню Йорк Таймс" няколко дни по-късно, го нарича "Босът на духовните и капиталистическите светове" - подходяща титла за някой, който в течение на три и половина десетилетия е съградил многобройни големи предприятия, имал е за близки приятели множество политици и сановници, и се е държал като духовен водач.

Независимо от размера или многобройните им аспекти, наследството и империята на Йоги Бхаджан определено са били изградени върху практиката на Кундалини Йога. Навсякъде, където се намират неговите ученици, предимно сикхи, бизнес служители, лечители, учители по йога, практикуващи йога или комбинация от тях, практически всеки един човек е бил представен на Йоги Бхаджан и неговата Healthy, Happy, Holy Organization - 3НО (Здрава, Шастлива, Свещена организация – 3 ЕйчО) чрез практиката на Кундалини йога.

Неизвестна дотогава за публиката и представена като различна от другите преподавани форми на хатха йога, Кундалини Йога на Йоги Бхаджан е енергична и интензивна комбинация от поза или асана, ритмично движение, пеене на мантри, медитация и интензивни дихателни упражнения или пранаяма.Твърдейки, че е в рамките на една древна, свещена и доскоро тайна йогическа традиция, която еднозначно е свързана със сикхизма и неговите 10 човешки гуру, Кундалини Йога предлага на своите практикуващи мощни преживявания и начин на живот, който преминава отвъд йога и медитация, за да обхване всичко от диета и сън до облекло и взаимоотношения. Ако е трудно да се мисли за наследството на Йоги Бхаджан без Кундалини Йога, то е също толкова лесно да се види колко от практикуващите са поставили тази практика в самия център на живота си.

Няколко месеца след като вестниците и телеграфните служби публикуват некролозите на Йоги Бхаджан, "Акуариан Таймс", официалното списание на 3НО, отпечатва свой собствен некролог под формата на поклонение, за да почете духовния си водач. Съставена от лични спомени, разкази от ранните години на 3НО и десетки стари фотографии, статията е написана от Шанти Каур Халса, един от старшите ученици на Йоги Бхаджан и е озаглавена "Учителят на моя учител" (Khalsa 2005). Написан като лек разказ от фрагменти от лекциите на Йоги Бхаджан, които са били предавани и препредавани от учениците му в продължение на десетилетия, текстът на Шанти Каур разказва за обучението на Йоги Бхаджан в Кундалини Йога от учителя му Сант Хазара Сингх. Все още младо момче, надареният и одухотворен Йоги Бхаджан бил изпратен да се учи под ръководството на своя учител - сикх и мистик, който е знаел наизуст 1430-те страници на Сири Гуру Грант Сахиб и е бил майстор на бойното изкуство "Гатка", "Бяла тантра йога", и Кундалини Йога. Сант Хазара Сингх е поддръжник на строгата дисциплина и брутално изискващ, като често поставя младия си ученик пред изтощителни изпитания и на йогическо обучение, които оформят неговия характер. На 16-годишна възраст и малко преди разделянето на Индия, Сант Хазара Сингх обявява Йоги Бхаджан за майстор на Кундалини Йога, завършва собствената си роля като негов учител и му казва, че двамата никога повече няма да се видят отново.

За учениците на Йоги Бхаджан, историята на Сант Хазара Сингх е нещо повече от просто генеалогия или родословие. Йоги Бхаджан учи, че в Кундалини йога връзката, която се простира до античността от ученик до учител, образува "Златна верига". Всеки път, когато се практикува Кундалини Йога, независимо дали става дума за лична или групова практика, мантрата "Онг Намо Гуру Дев Намо" се изпява три пъти, за да се "настрои" практикуващия към тази "Златна Верига" за да бъде воден и защитен от нея (Khalsa 1996, 14 ). Сант Хазара Сингх е единственият осезаем човек, който предхожда Йоги Бхаджан в потомствена линия на Кундалини Йога. Идеята за "Златната верига" също спомага да се укрепи възприетото в 3НО, че Кундалини Йога е древна практика, която е била пазена тайна в продължение на векове, докато Йоги Бхаджан открито започва да я преподава на Запад. Тази секретност обяснява, защо никой преди Йоги Бхаджан не споменава конкретните подробности за практиката на Кундалини Йога в същия контекст, а Златната верига на майсторите и техните ученици обяснява, как такава практика може да бъде предадена и е останала непокътната до края на 60-те години.

Но когато Златната верига на Кундалини йога бива изследвана, а не призовавана, тя много лесно се разкрива. Историята на първите 2 години на 3НО е скрита и енергично ревизирана, защото тя е в силен контраст с приетото разбиране за това какво е Кундалини йога на Йоги Бхаджан и откъде произлиза тя. Тримесечното пътуване до Индия, което Йоги Бхаджан прави заедно с 84 от учениците си през декември 1970 г., може да се разглежда като драматичната демаркационна линия, която завършва първоначалното разбиране за Кундалини Йога на Йоги Бхаджан, и от която се е родила сегашната му популярно разбирана митология. Вместо една непроменена потомствена линия, тук съществува прогресия от забравени и отречени учители, изобретени и въведени фигури и процес на повествование и митологизиране, породен от културния контекст, времевите събития и прагматичната необходимост.

Сант и Свами

Когато Йоги Бхаджан е започнал да преподава своята Кундалини Йога в Лос Анджелис, той не споменава Сант Хазара Сингх като свой учител и ръководител, а по-скоро определя за такъв сикхския сант Вирса Сингх. Роден в днешен Пакистан, около 8 години след Йоги Бхаджан, Вирса Сингх се премества със семейството си в контролираната от Индия част на Пенджаб по време на разделянето от 1947 г. Скоро след преместването, 10-годишният Вирса Сингх става тих и интроспективен, като се откъсва от светския живот и медитира по 12 часа на ден. Той има видение за Баба Сири Чанд, синът на Гуру Нанак, който му се явява във физическа форма.

Баба Сири Чанд учи младия Вирса Сингх да повтаря Наам-a "Ек Онкар Сат Нам Сири Уахе Гуру, а по-късно Гуру Нанак и Гуру Гобинд Сингх също се появяват на Вирса Сингх (Fisher 1992, глава20). Вирса Сингх става странник и чрез него са извършени множество чудеса и изцеления. С нарастването на популярността на неговата духовна сила, той бива наречен "Махарадж ". В края на 60-те години Махарадж Вирса Сингх живее в Ню Делхи на улица "Тей Мърти" 9, в къща, дадена на негов ученик и член на парламента Нирлеп Каур, а през 1968 г. в покрайнините на града се изгражда ферма и духовен център, известен като Гобинд Садан.

Центърът е вдъхновен от моделите на Гуру Нанак и Гуру Гобинд Сингх, и в средата му е разположен Сири Гуру Грант Сахиб.

По това време, Йоги Бхаджан живее в Ню Делхи, но неговата съпруга, Индержит Каур Уппал, известна днес като БибиДжи, е тази, която първоначално става последовател на Махарадж Вирса Сингх. Самият Махарадж Вирса Сингх е разказвал на свой ученик, как БибиДжи носи тухли и кал на главата си, за да помога в строителството на "Гобинд Садан" и как преди да се появят сградите, тя спи на земята след работа. БибиДжи е тази, която казва на Йоги Бхаджан да отиде при Махарадж Вирса Сингх и да получи от него даршан (Khalsa 1970b, 2).След време самият Йоги Бхаджан, ще доведе други хора при Махарадж Вирса Сингх, включително майор Сахиб, който дава името на Гобинд Садан (Сингх 2010). През първите си години в САЩ, Йоги Бхаджан често повтаря историята за това как е посещавал Махарадж Вирса Сингх, след приключване на работния си ден като митнически служител на летище "Палам" в Делхи. Облеченият в униформа Йоги Бхаджан благочестиво е почиствал тоалетните в Гобинд Садан, докато един ден Махарадж Вирса Сингх не е бил емоционално докоснат от предаността на ученика, а след това физически докосва Йоги Бхаджан в точката на третото око, между веждите му, предизвиквайки екстатично и просветляващо състояние на "космическо съзнание". Тази история е написана, отпечатана и предлагана като едно от малкото литературни произведения, достъпна за ученици и гости в ранните дни на 3НО в Лос Анджелис.

Макар да липсва друго потвърждение на историята на Йоги Бхаджан, за докосването по челото, и как той е станал просветен, самият Махарадж Вирса Сингх заявява, че е дал на Йоги Бхаджан Наам-а "Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" през 1968 г.- нещо, което самият Йоги Бхаджан разказва в ранна лекция, която изнася в Лос Анджелис и което често се повтаря в 3НО (Йоги Бхаджан 1969 г., Anonymous 1970). Според последователите на Махарадж Вирса Сингх, Наамът "Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" може да бъде проследен до Гуру Гобинд Сингх и Янамшаки от Бхай Рам Коер, сикх от Кръга на Десетте гуру (Сингх 2008, 115). Махарадж Вирса Сингх обикновено дава Наам открито и публично, често на големи тълпи от хора, но понякога го прави и директно на отделни хора.

Външно, процесът на даване на Наам е прост: Учителят рецитира мантрата "Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" на ученика в три части и ученикът повтаря всяка част на Учителя, като цялата мантра се повтаря по този начин три пъти. Вътрешно, даването на Наам е описано като много по-дълбоко и мощно мистично преживяване. Бивш ученик на Йоги Бхаджан, който продължава да учи с Махарадж Вирса Сингх след смъртта на Йоги Бхаджан, Бхай Химат Сингх, описва опита на получаването на Наам от Махарадж Вирса Сингх като нещо, което обхваща благоговение и предаване на духовната сила. Малко преди на Бхай Химат Сингх да му бъде даден Наам, Махарадж Вирса Сингх му казва: "Ще ти дам същият Наам, който дадох на учителя ти, преди да отиде в Америка!"(Singh 2009). През първите 2 години Наамът "Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру", е в центъра на практиката на "Кундалини Йоги" на Йоги Бхаджан и непрекъснато препечатваните плакати на тази мантра заявяват, че пеенето на тази мантра в продължение на 2½ часа на ден в продължение на 40 последователни дни ще даде на практикуващия освобождение.

Йоги Бхаджан също твърди, че е бил изпратен на Запад от Вирса Сингх и, че малко преди отпътуването му на специална церемония са му предоставени сандалите на неговия учител. В най-ранните си дни в САЩ, в знак на дълбоко уважение, Йоги Бхаджан е поставял тези сандали на олтара си, а снимката на тези сандали е включена в брошура, отпечатана за да се популяризира празника за рождения ден на Махарадж Вирса Сингх. Уорън Щайг, вторият домакин на Йоги Бхаджан в Лос Анджелис, след доктор Амаржит Сингх Маруа, си спомня, че Йоги Бхаджан е поставял сандалите на леглото си, и е спял на пода до тях. Докато, отново, няма второ потвърждение на разказа за даването на сандалите, терминът, който Йоги Бхаджан многократно е използвал, за да опише Махарадж Вирса Сингх, е ясен: Учителят (Йоги Бхаджан 1969 г., Khalsa 1970a) (снимка 1).

снимка 1. Махарадж Вирса Сингх, стоящ в прясно изораните полета в Гобинд Садан, извън Ню Делхи, около 1971 г. (Изображение с разрешение на архивите на Гобинд Садан).

Отвъд термина "Учител" има много други доказателства, които документират връзката, която Йоги Бхаджан твърди, че има с Вирса Сингх. Снимка, направена от Лиза Лоу през 1969 г. в община Ню Бъфало в Аройо Хондо, Ню Мексико, която ясно показва образа на Вирса Сингх, поставен на олтара на един от учениците на Йоги Бхаджан, над снимката на Йоги Бхаджан и под плакат "Кодекс Мантра" на Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру. Ашрамът "3НО" в Тусон, Аризона е назован ашрам "Махарадж Вирса Сингх" в чест на учителя на Йоги Бхаджан. Един от висшите учители на Йоги Бхаджан по това време, "Баба" Дон Коррео, твърди, че помагайки на 3НО в бързата му експанзия през първите години, той помага да се изпълни "Хукумът" (свещена заповед) на Махарадж Джи, предаден му от Йоги Бхаджан, за това да се обучат 108 учители, които да отворят 108 ашрама "(Khalsa 1970c, 11). Рожденият ден на Махарадж Вирса Сингх е празнуван от учениците на Йоги Бхаджан през февруари 1970 г. като празник с едноседмично мантруване на Наам-а в 2½ часови смени до самия рожден ден (Khalsa 1970a, 2).

Докато пеенето на Наам-а" Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" е от съществено значение за "Кундалини Йога" учениците на Йоги Бхаджан, физическите елементи на практиката не идват от Махарадж Вирса Сингх, а идват от индийския йоги на име Свами Дхирендра Брахмачари, 5 години по-възрастен от Йоги Бхаджан. Когато е бил само подрастващ, Дхирендра се срещнал с неговия гуру, Махариши Картикея, в Бихар и започнал да изучава йога и свързаните с нея предмети (Brahmachari 1973, xiii). По времето, когато е навършил четиридесет години, Свами Дхирендра Брахмачари е вече учител и се е установил в неговия Вишуеатан Йогашрам в Ню Делхи. В допълнение към растящото пубично признание, сред учениците му са Джавахарлал Неру и неговата дъщеря Индира Ганди. Точно в този център в началото на 60 - те години, Йоги Бхаджан започва да учи йога от Свами Дхирендра Брахмачари. Бившият директор на ашрама, г-жа Ванмала Вачани, описва Йоги Бхаджан като чест посетител на класовете на Дхирендра, но не и като много близък ученик или помощник.

Макар Свами Дхирендра Брахмачари да е смятан за учител по хатха йога, същността на неговото учение е Сукшма Вяяама, описвана като "фина практика, целяща да изчисти системите от нерви, нади и на жлезите, за да се постигне по-високо осъзнаване на тялото ". В уникалните учения на Сукшма Вяяама и Свами Дхирендра, могат да бъдат намерени определящите физически характеристики на Кундалини йога на Йоги Бхаджан. Най-значимата от многобройните прилики между двете практики включва използването на бързото диафрагмално дишане през носа, известно като Бхастрика Пранаяма (преименувано като "Огнено дишане" от Йоги Бхаджан), докато се държи поза, често използваната стойка Uttānapādāsana, при която седалището почива на пода, а главата и краката се повдигат от земята е преименувана от Йоги Бхаджан на "Протегната Поза" "Stretch Pose"), задържането на пози за дълги периоди от време, за което Джирендра учи, че служи " за да навлезем в състояние на транс и медитация", както и задържането на дъха и прилагането на вътрешни телесни ключове, в края на упражнението или позата, известни като бандхи. (фигура 2) .14

Сукшма Вяяама на Дхирендра също е източник на няколко необичайни и многобройни ритмични, използващи тежестта на тялото упражнения "назад и напред", които Йоги Бхаджан преподава като Кундалини Йога, включително завъртането на главата наляво и надясно, завъртането на главата и шията в кръгове, протягането на ръцете напред с удар, резки движения, завъртане на ръцете в кръгове напред и назад, изправяне и разтягане на ръцете нагоре и назад, докато разтягате тялото назад и вдишвате (преименувано от Йоги Бхаджан на "Чудесна Извивка - Miracle Bend"), редуващо ритане на седалището с петите на краката, за да се стимулира енергията кундалини и клекове с протегнати пред тялото ръце (преименувани от "Йоги Бхаджан" на Гарвански Клек - "Crow Squats").

Йоги Бхаджан абсорбира влиянието на Свами Дхирендра Брахмачари не само през времето, което прекарва във Вишуеатан ашрам, но и взема директно от неговите книги. Двете англоезични заглавия на учението на Свами Дхирендра са включени в библиографията на книгата от снимки и поезия от 2003 г., посветена на хатха йога практиката на Йоги Бхаджан в края на 60-те години на ХХ век неговото майсторство (Khalsa 2003, 204). През 1975 г. списанието на 3НО - KRI - Журнал на науката и съзнанието, отпечатва своето специално издание "Лятно слънцестоене", което по-късно ще бъде препечатано като учебно ръководство, наречено "Кундалини йога" за среднонапреднали. И двете препечатки съдържат раздел, написан от Гуручаран Сингх Халса, ученик на Йоги Бхаджан и директор на Изследователския институт "Кундалини", озаглавен "Точката на пъпа - The Navel Point", което е грубо и неакредитирано преработване на главата "Набхи чакра - Nabhi Cakra" от по-ранната работа на Дхирендра Йогийската „Сукшма Вяяама”. В публикациите на 3HO е включена "Крия за регулиране на пъпа" съставена от четири части, която по подразбиране се предлага като "Кундалини йога" упражнение, но е взета директно и в същата последователност като четирите стъпки на упражненията "Самолечение на Пъпа" на Дхирендра.

Конструирането на Кундалини йога

Съпоставяйки "Кундалини йога" на йоги Бхаджан с учениета на Свами Дхирендра Брахмачари и Махарадж Вирса Сингх, става ясно, че поне в най-ранните години това не е била отделна практика, а по същество комбинация от йогична механика, научена от първия и мантрите и пеенето от сикхски произход взети от втория. Понякога тези две практики биха били една след друга, и практикуващите "Кундалини Йога" биха пели Наам непосредствено след йога практиката.Те също така често се преплитат и ритмичните йогически упражнения са съгласувани с мантри като "Сат Нам" и "Уахе Гуру", а пеенето на "Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" се прави с дълбоко дишане и прилагане на вътрешни ключове, известни като бандхи. Самият Йоги Бхаджан признава това съчетание в ранна лекция, като казва: 

"Има два начина да намериш Божественото. Един от начините е - да отворите слънчевия си сплит и заредите слънчевите центрове. Получавате директна връзка с Божественото. Другият метод е да се концентрирате и да медитирате и да получите в себе си този звук (Ек Он Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру) и той директно да зарежда вашите слънчеви центрове и в този метод получавате Божествената светлина във вас." Йоги Бхаджан (1972 г.)

снимка 2. Учителят на Йоги Бхаджан, Свами Дхирендра Брахмачари, демонстриращ позата Уттанападасана в средата на 60-те години на миналия век (Изображение от стр 59 от изданието на Йогасана Виджняна от 1970 г.: Науката на йога).

Макар че, този меланж е бил представен като безшевен на учениците на неговата Кундалини Йога, Йоги Бхаджан радикално съчетава две коренно различни практики и прави значителни модификации във всяка от тях. Махарадж Вирса Сингх не е вярвал в йога като духовен път и неговите последователи в Гобинд Садан не са практикували никаква форма на физическа йога. Препратките на Йоги Бхаджан към Махарадж Вирса Сингх като вдъхновение, от когото той е научил "Нам Йога, Лая Йога и Мантра Йога", са реторични, като той се опитва да включи Махарадж Вирса Сингх в своята система чрез много широка дефиниция на думата "йога" която сама по себе си никога не е бил използвана в Гобинд Садан (Khalsa 1970b, 2). Подобно, учението на Свами Дхирендра Брахмачари за йога и Сукшма Вяяма е правено твърдо в контекста на Яма и Нияма или кодексите за поведение в Хатха Йога Прадипика, особено пълната сексуална континенция и строгото тълкуване на Митахара или диетата, която би забранила "тройката корени" или чесъна, лука и джинджифила, които Йоги Бхаджан пропагандира пред своите ученици. В процеса на съчетаване на ученията на Махарадж Вирса Сингх и Свами Дхирендра Брахмачари Йоги Бхаджан прави своята Кундалини йога по-приятна и привлекателна за младата си аудитория в САЩ.

Докато Кундалини Йога смесва елементи, както от Махарадж Вирса Сингх, така и от Свами Дхирендра Брахмачари, всяка от тези две фигури е представена по отличаващи се начини, които насочват за съзнателно и умишлено себеизобразяване на Йоги Бхаджан, като лидер и Кундалини Йога като отделна практика. За първите ученици на Йоги Бхаджан, Махарадж Вирса Сингх открито е признаван за учител на Йоги Бхаджан, и като мощен, митологизиран крайъгълен камък за тяхната практика. Много от ранните ученици, без да знаят един за друг, потвърждават твърдението, че ранните години на 3HO са били "само за Вирса Сингх".

В ярък контраст, същите ученици не са знаели много за Свами Дхирендра Брахмачари, като са чували за него като за сътрудник на Йоги Бхаджан или за ръководител на йога център, в който Йоги Бхаджан е преподавал, ако въобще са чували. За външната аудитория, това е точно обратното. Връзката на Йоги Бхаджан с Махарадж Вирса Сингх не се споменава нито за пресата, нито за обществеността, докато той непрекъснато заявява, че професионалната му квалификация е от "Дома на Йога на Вишуеатан ашрам" на Свами Дхирендра и посочва неговите двама най-прочути ученици - Индира Ганди и Джавахарлал Неру.

Причините за публичното обявяване на Свами Дхирендра Брахмачари и поверително на Махарадж Вирса Сингх имат смисъл в контекста на времето. Уважаваният и професионален профил на първия би направил Йоги Бхаджан по-сериозен и отличим за читателите на вестниците и за широката общественост. За младите му ученици, повечето от които са подготвени за каузата от Карлос Кастанеда, „Автобиографията на един Йоги” на Парамаханса Йогананда и приказките за дзен майсторите, учител, който е ученик на велик учител, има по-силна претенция към духовното знание и сила от "осиротял" или "самореализиран" учител без родословие, което да сочи към установена потомственост или античност.

Йоги Бхаджан, парадоксално, би могъл да бъде по-значителен като ученик на велик майстор, отколкото като родоначалник на собствената си уникална и съвременна конструкция.

Но линията на приемственост е двуостър меч. Повечето духовни учители, които идват в САЩ от Изтока в края на 60-те години на ХХ век, получават своята позиция след смъртта на собствения си учител и като цяло не са рискували нищо от това, което са построили на Запад, възхвалявайки своите предшественици. Както свидетелстват учениците на Баба Рам Дас, които е отишъл в Индия, за да намери своя учител Неем Кароли Баба или читателите на произведенията на Карлос Кастанеда, които се осмеляват да отидат в мексиканската пустиня, за да намерят предполагаемия и неуловим водач на Яки - дон Хуан, живият учител, достъпен дори от дистанция, може да се окаже легитимен съперник. Йоги Бхаджан е бил в неудобното положение, че не единия, а и двамата му учители са живи, добре са и са на разположение на своите ученици. Освен това е имало серио3HO разминаване между това, което той преподава на учениците си и това, което преподават неговите учители. След първите две години бърза експанзия на Йоги Бхаджан като учител на Запад, това напрежение ще нарасне и ще насърчи радикална промяна в начина, по който той се представя и как учениците му го разбират. Това се случва в резултат на катастрофално и динамично тримесечно пътуване, което Йоги Бхаджан предприема със своите ученици до Индия в края на 1970 и началото на 1971 година.

Конструирането на Кундалини Йога и пътуването до Индия през 1970-1971

Краят на 60-те години на миналия век е невероятно време на възход на източните духовни учители на Запад. За човек като Йоги Бхаджан - харизматичен, физически импозантен и предлагащ тайните на митичната и опасна енергия кундалини, Лос Анджелис през 1969 г. е точното място в точното време. Докато първоначалните планове на Йоги Бхаджан в Америка са били да продава различни артикули на хипитата като част от бизнес за внос / и3HOс (подходящ за митнически служител), той бързо прави йога своят бизнес. За растежа му сред хипитата като учител на неговото собствено учение не е изглеждало да има ограничения, и с почти франчайзоподобен модел Йоги Бхаджан предлага ускорена програма за обучение на учители, която трае само няколко седмици, и след това бързо изпраща своите новоизлюпени учители по цялата страна, за да отварят сателитни 3НО ашрами. Много скоро учители по "Кундалини йога" присъстват в бързонарастващия списък на университетските и големите градове.

В тази атмосфера на привидно неограничени възможности за учител по йога, възгледите на Йоги Бхаджан, за себе си и ролята му на учител започват бързо да се променят. През 1970 г. Йоги Бхаджан започва да променя предишните си твърдения и се дистанцира от Махарадж Вирса Сингх по три основни начина: започва да се разводнява благоговението към Махарадж Вирса Сингх като най-важният учител в непрекъснато нарастващия списък от учители, които Йоги Бхаджан назовава; като "личен гуру" на Йоги Бхаджан е представена фигурата на Гуру Рам Дас, четвъртият сикхски гуру, а самият Йоги Бхаджан все повече се позиционира в ролята, запазена за Махарадж Вирса Сингх, често със същите думи.

През юли 1970 г. " Мънистата на истината" публикува статия, озаглавена "Кой е Йоги Бхаджан?", която частично се чете като биография и частично, като автобиография, с дълъг списък учители, от които е учил Йоги Бхаджан. Тази статия, почти година и половина след като Йоги Бхаджан започва да преподава Кундалини Йога в САЩ, изглежда е първото споменаване на фигурата на Сант Хазара Сингх, който в два кратки реда е посочен като учител по "Кундалини Йога и други различни видове йога ". Списъкът продължава с дядото на Йоги Бхаджан Бхай Фата Синкх, Сан Раджит Синкс, който преподава "универсална духовност" и сравнителни религии, Свами Дев Мурти, при които Йоги Бхаджан е придобил "майсторство по Хатха Йога и Раджа Йога", Ачария Нариндер Дев от Йога Смрити в Ню Делхи, при когото Йоги Бхаджан изучава хатха йога и "въздействието и равновесието на нервната система", Шивананда Ашрам в Ришикеш, където Йоги Бхаджан е можел да пие дълбоко и да изпълни ума и сърцето си със Санатана Дхарма и Свами Дхирендра Брахмачари, преподавал "Йога терапия" и в чийто ашрам Йоги Бхаджан твърди, че е бил "старши преподавател по Йога".

Първоначаните изказвания, който Йоги Бхаджан е правил, за почистването на тоалетните на Махарадж Вирса Сингх, са променени с това, че след изпълнение на задълженията си на летището, той директно отива в известния Златен храм в Амритсар, където неговата жена му носи храна и те заедно с децата вечерят, преди той да започне ежедневното миене на пода на храма "(Khalsa 1970b). Макар Махарадж Вирса Сингх все още да е почитан като" Учител ", на него вече се гледа повече като на „най-горния камък” за духовно търсене в живота на Йоги Бхаджан, което за учудване в същината си е станало процес на търсене на овладяването на Куналини Йога.

През пролетта на 1970 г. са започнали да се продават фотографии на Йоги Бхаджан, облечен изцяло в бяло, седнал в лотос със събрани пред гърдите си длани, гледащ дълбоко в лещата на камерата (3HO 1970). По същото време, ентусиазиран ученик по Кундалини Йога насърчава читателите на " Мънистата на истината" да "медитират върху снимката на своя Гуру, да гледат през очите му", а друг ученик, който учи Кундалини Йога в Мемфис, си спомня, че му е казано да се покланя пред снимката на Йоги Бхаджан преди да преподава в класа и търси неговото напътствие. (Анонимен 1970а). През лятото на 1970 г. в печата Йоги Бхаджан редовно се назовава с титлата "духовната ръководна сила на 3НО" и "Майстор на Кундалини йога". Сандалите на Махарадж Вирса Сингх вече нямат своето място на леглото на Йоги Бхаджан; както в буквален, така и в символичен смисъл, това пространство сега е негово.

През последните няколко дни на 1970 г. Йоги Бхаджан поема с група от приблизително 80 ученици на тримесечно духовно поклонение в Индия. Малко преди отпътуването, Йоги Бхаджан казва пред репортер, че групата е на проучвателна мисия в Индия, за да проучи какъв е най-добрият начин, чрез йога да откаже младите американци от дрогата (Claiborne 1970). За тези в 3HO, целта на пътуването е била да посетят и да останат в Гобинд Садан, "домът на любимия учител" на Йоги Бхаджн, Махарадж Вирса Сингх Джи" (Khalsa 1970c, 11). Йоги Бхаджан казва на Джим Бейкър, един от старшите си ученици в Лос Анджелис, да дойде на пътуването с цел да получи благословията на неговия учител (Aquarian 2007, 46).

Това пътуване ще завърши с радикална промяна на неговия фокус, а три месеца по-късно, след завръщането, Махарадж Вирса Сингх ще стане пресона нон грата, фигурите на Сант Хазара Сингх и Гуру Рам Дас ще станат централни, а Йоги Бхаджан гръмко ще претендира за титула на най-важния Сикх за половината от земното кълбо и Тантрически Майстор.

В светлината на нарастването на последователите му и промяната на представата му за ролята си като лидер, дори Йоги Бхаджан да напуска Индия през есента на 1968 г. като благочестив ученик на Махарадж Вирса Сингх, имайки предвид промяната в представянето на себе си и Махарадж Вирса Сингх, е съмнително, че 2 години по-късно, той  се е върнал в Индия по същия начин. Също така е съмнително, че при големите различия в това, което той преподава на своите ученици и това каквото преподава Махарадж Вирса Сингх в Гобинд Садан, той не би предвидил конфликт. И, ако Йоги Бхаджан не е търсил умишлено разрив с учителя си, то това е развитие, което той би посрещнал с радост.

Почти непосредствено след пристигането си, уморената след полета група е посрещната от Индира Ганди в градините на двореца на премиера, където един от учениците на Йоги Бхаджан, Андрю Унгърлийдър демонстрира хатха йога за нея и Свами Дхирендра Брахмачари. Индира Ганди, развълнувана от интереса, който младите американци имат към Индия, говори на групата, а после всички се хващат за ръце и пеят "Ом" заедно. След това групата отива извън града, до Гобинд Садан, но след по-малко от седмица, Йоги Бхаджан драматично се разделя с Махарадж Вирса Сингх и групата бързо напуска Гобинд Садан и се премества в една манго ферма. Един американски студент си спомня, че на групата, веднага след това им е казано, че Вирса Сингх не е бил учител на Йоги Бхаджан, и че това пътуване е било политическо, тъй като Махарадж Вирса Сингх искал Йоги Бхаджан да подкрепи някого политически, въпреки че е трудно да си представим Йоги Бхаджан, митничеки служител от 2 години, не живеещ в Индия, да притежава каквото и да било политическо влияние, с което да се бори в изборите, които се състоят по това време.

Йоги Бхаджан по-късно твърди, че е напуснал, защото Махарадж Вирса Сингх поискал да бъде признат за учител на Йоги Бхаджан, което изглежда странно, тъй като това се претендира от самият Йоги Бхаджан, при това често и от доста дълго време. Йоги Бхаджан, в по-късните си разкази, настоява че четвъртият Сикхски Гуру, Гуру Рам Дас, е неговият истински учител. Според Йоги Бхаджан, Махарадж Вирса Сингх, в съответствие с това дали има гуру, е попитал - дали Гуру Рам Дас е дал на Йоги Бхаджан мантра, и на следващата сутрин по време на личната му медитация Гуру Рам Да се появява осезаемо пред Йоги Бхаджан и му дава мантрата "Гуру Гуру Уахе Гуру Гуру Рам Дас Гуру". Историята е често повтаряна от Йоги Бхаджан през годините и сякаш обслужва няколко постоянни цели едновременно: засилва позицията на Гуру Рам Дас като личен гуру на Йоги Бхаджан, като го поставя за покровител на 3HO, след което свързва Йоги Бхаджан и Кундалини Йога със сикхската традиция и поставя дистанция между Йоги Бхаджан и неговата по-рано претендирана преданост към Махарадж Вирса Сингх (Yogi Bhajan 1987, 1990b, 1995).

Тези, които са най-близки до Йоги Бхаджан и Махарадж Вирса Сингх, разказват много по-материални и директно неудобни причини за разрива между тях. Ранните последователи на Махарадж Вирса Сингх си припомнят, той да казва на учениците пред Йоги Бхаджан, че никога не е учил никого на йога и че йога няма нищо общо със сикхизма.

За Махарадж Вирса Сингх, преди всичко Гобинд Садан и вдъхновението му от Гуру Нанак и Гуру Гобинд Сингх са моделът на духовния път: упорита работа, споменаване на Бога, невземане на пари от никого и споделяне с други в нужда. Секретарката на Йоги Бхаджан по време на това пътуване, Премка Каур, казва: "той трябваше да бъде в линия на приемственост... той не би могъл да позволи на някой друг да го направи, или иначе, би загубил този контрол". Друг присъстващ си припомня, че Йоги Бхаджан иска споразумение, в което Йоги Бхаджан ще "държи" своите ученици и Гобинд Садан ще стане вид "3HO Изток". Предложението на Йоги Бхаджан разсмива Махарадж Вирса Сингх и след самопредизвиканото напрежение Йоги Бхаджан напуска оскърбен.

Поддържайки манго фермата като база, пътуването драстично се променя и, въпреки че преди това намерението е било фокуса на пътуването да бъде сикхизма, ден след ден групата ходи от една Гурудавара до друга. Учениците са облечени в бели пенджабски дрехи, изпълняват основен киртан и им е казано да не споменават за йога. Един от участниците си спомня : "Ако индийските сикхи ви питат за това, какво правите, просто кажете "Наам Джапо"”. Идеята за американски "Гора Сикх" е била невъобразима за Пенджаб и учениците на Йоги Бхаджан привличат големи тълпи където и да отидат. Шумът около групата нараства, и в началото на март групата е приета в Златния храм в Амритсар, където Йоги Бхаджан се представя като Сикхски мисионер и е почетен за това. Някои от членовете на групата са оженени, а другите вземат Амрит, въпреки че има съмнение, че са знаели подробностите или по-големите последици от това, което правят. Някой си припомня, че им е било казано какво да правят и как да се държат.  „По принцип, никой от нас не знаеше какво правим, ние бяхме тихи пионки, в каквото и да искахме да бъдем изобразени ... само

следвайки инструкциите на "Йоги Бхаджан". В странно кресчендо, пътуването до Индия завършва с арестуването на Йоги Бхаджан по обвинение в измама от човек на име Амаржит Сингх за 10 000 рупии, което обаче бързо е забравено, след което той бяга от страната със своите ученици, като за малко да бъде спрян на летището (Anonymous 1971; Sharma 1971) .35,36,37

Сант Хазара Сингх и титлата Махан Тантрик

През пролетта на 1971 г., малко след завръщането си от пътуването до Индия, след сутрешната си медитация Йоги Бхаджан съобщава на учениците си, че му е предадена мантията на "Махан Тантрик". Според Йоги Бхаджан, по всяко време, на земята има само един Махан Тантрик и неговата отколешна гордост означава, че преди да дойде при него титлата е била предадена на друг ученик на Сант Хазара Сингх, тибетския лама Лилан По (Khalsa 1995, 15). Както е било разбрано в 3НО, само под наблюдението на единствения Махан Тантрик може да се прави бялата тантрическа йога - несексуална форма на йога, в която учениците седят в редици, обърнати един към друг в двойки - мъже / жени, втренчени в очите на другия и под ръководството на Махан Тантрика изпълняват упражнения с продължителност до един час или повече. Както времето, така и титлата са странни, понеже най-малкото курсове по Тантра вече са били преподавани както в Лос Анджелис, така и в Аризона в края на 1970 г., преди да бъде приета предполагаема титлата на Махан Тантрикa, а ранните учители по Кундалини Йога също са преподавали уроци от същия тип йога, преди да им е било казано, че "отнемат твърде много енергия от Йоги Бхаджан" (Schneider 2003, 71).

Несъответствията придобиват смисъл в светлината на историческото почистване на дома, което е направено набързо в началото на 1971 г. след откъсването на Йоги Бхаджан от Вирса Сингх.

Махарадж Вирса Сингх е бил изтрит от паметта на 3HO, както и малкото живи учители на Йоги Бхаджан, които са изброени през юли 1970 г. в статията "Кой е Йоги Бхаджан"? в Мънистата на истината. Ако някога Махарадж Вирса Сингх е бил споменаван, то това никога не е било по име, а като някакво плашило, който в многобройните сказки на Йоги Бхаджан, се е опитвал да предотврати учениците на Йоги Бхаджан да станат сикхи и е тайно отговорен за всяко несъгласие между Западните и Пенджабските сикхи (Khalsa 2010). 

След първото пътуване до Индия всички влияния, за които Йоги Бхаджан претендира и поставя в линията на приемственост на "Кундалини" и "Бялата тантрическа йога", стават недостъпни: от Сант Хазара Сингх, до тибетския лама Лилан По, и до самите сикхски гуру.

Както твърди бившият изпълнителен секретар на 3НО, "всички твърдения на Йоги Бхаджан за линията на приемственост или учителите не са могли да бъдат подкрепени, тъй като всички учители, за които той споменава, са (удобно) изчезнали".

Гуру Рам Дас и фигурата на Сант Хазара Сингх заемат централно място и цялото уважение или митологизиране, отдавано на Махарадж Вирса Сингх, сега се прехвърля върху тях или върху самия Йоги Бхаджан.

Оригиналната история за миенето на тоалетите за Махарадж Вирса Сингх, която е превърната в измиване на пода в Златния храм след работа, отново е преработена в част от твърденията на Йоги Бхаджан за обучението му при Сант Хазара Сингх (Yogi Bhajan 1996a, 1999), Описанието на Махан Тантрика, уникалната титла, притежавана само от един човек на земята по едно и също време, отразява предишното описание на Йоги Бхаджан за Махарадж Вирса Сингх като "господар на времето". Облеклото на Йоги Бхаджан, от свободно падащи бели дрехи и равният начин, по който той седи, имат поразителна прилика с това как се носи Махарадж Вирса Сингх. Наамът, за който Йоги Бхаджан казва, че е получил от бившия си учител, сега се споменава в публикациите на 3HO като нашият " Ек Онг Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру "(Khalsa 1971а). През октомври 1971 г. 3HO започва практиката на празнуване на рождения ден на Гуру Рам Дас и скоро това ежегодното празненство ще се върти около пеенето на шабада Дхан Дхан Рам Дас Гуру за 2½ ч. Точно както се е пял "Ек Онг Кар Сат Нам Сири Уахе Гуру" за да се почита Махарадж Вирса Сингх на рождения му ден (Khalsa 1971b).

Въпреки че, фигурата на Сант Хазара Сингх става централна, когато всички твърдения на Йоги Бхаджан за него се съберат заедно, съществуването на такава личност, която не е документирана никъде другаде изглежда много невероятно. Освен, че е майстор на сикхските бойни изкуства, "Кундалини Йога" и "Бялата тантрическа йога" и някой, който е наизустил целия Сири Гуру Грант Сахиб, Йоги Бхаджан твърди, че неговият Сант Хазара Сингх е организирал въоръжената защита на град Анандпур по време на Разделянето на Индия, и, че имал 250 ученици, включително тибетския лама Лилан По, който по забележителен начин се обучава под ръководството на учител Сикх в Пенджаб в момент, когато Тибет е затворен (Khalsa 1979, 29; Yogi Bhajan 1983, 1996b). Човекът, когото Йоги Бхаджан, назначава за свой биограф, Гуру Фата Сингх Калса, по негово собствено признание никога не открива външна информация за Сант Хазара Сингх.

Освен късното въвеждане на Сант Хазара Сингх и удобното време за увеличаване на значението му, може би най-силните доказателства срещу неговото съществуване идват от самия Йоги Бхаджан. Приетият разказ в 3НО, взет директно от Йоги Бхаджан, е, че той се е обучавал при Сант Хазара Сингх от 7 до шестнадесет и половина годишна възраст, когато е бил обявен за Учител от своя учител. (Йоги Бхаджан 1990a).

Въпреки това, през първите няколко години на Запад, самият Йоги Бхаджан датира началото на своето йогическо обучение, към времето за което по-късно твърди, че е завършил обучението си при Сант Хазара Сингх. Йоги Бхаджан първоначално казва на репортерите, че е учил йога "от осемнайсет годишна възраст", в интервютата през 1968 и 1969 г. той твърди, че се обучавал 22 години, а през 1970 г. това число е коригирано на 23, което през 1946 г. и 1947 г. би го направило 17 или 18 годишен, когато трябва да е започнал да учи йога (Hampton 1968; Altschul 1969; Gray 1970; Анонимен 1970b). Ранна статия на "майката на 3HO" Шакти Павха Каур, също така описва срещата на Йоги Бхаджан с Вирса Сингх като връх на "22-годишното търсене на истината", отново поставяйки началото на духовното търсене на Йоги Бхаджан в периода след разделянето на страната, или след като би трябвало вече да е завършил образованието си при Сант Хазара Сингх (Khalsa 1970b, 2).

В продължение на десетилетия тази промяна се е превърнала в приет стандарт в 3НО днес, където почти всички практикуващи знаят за претендираните връзки, които практиката има със Сант Хазара Сингх и Гуру Рам Дас, но едва ли някой знае за Махарадж Вирса Сингх или Свами Дхирендра Брахмачари.

Заключение

Когато се разгледа открито, ранната история на 3HO е забележителна за степента, до която тя е така цялостно преработена и заменена с напредването на времето, с елиминирането на фигура, така почитана първоначално, каквато е тази на Махарадж Вирса Сингх и заменена с теоретично съществуващата фигура на Сант Хазара Сингх въведена едва след година и половина на неоповестяване. Едно обяснение за успешното преразглеждане на историята на Кундалини Йога е просто отминаването на времето. Тъй като тези промени са настъпили през първите две години, е имало по-малко минало, което да бъде преразглеждано, а изминалото време помога за по-нататъшното затвърждаване на новия разказ, тъй като мнозина от най-ранните хора в 3HO са излезли от групата. В по-късните години много ученици, които са се присъединили след първите 2 години, са били признати за "старейшини" с десетилетия опит и на тяхното разбиране е дадено доверие, макар и да не са били запознати с най-ранните и най-формиращи години, които често противоречат на по-късното разбиране само по себе си.

Най-значимият аспект от скритата история на "Кундалини йога" на Йоги Бхаджан е основният епистемологичен проблем в основата на разбирането на 3HO за Кундалини Йога и нейната собствена линия на приемственост. Като малък ресторант, който поставя огледала на противоположните стени, за да създаде вид на дълбочина, единствения човек от които произхожда цялата информация за произхода и практиката на неговата Кундалини йога е на самият Йоги Бхаджан. От лекциите на Йоги Бхаджан и бележките, водени в часовете му, идват ръководствата с инструкциите, книгите и периодичните издания на 3HO, такива, като " Мънистата на истината" и по-късните "Акуариан таймс", които изясняват практиката на Кундалини Йога. С течение на времето, въпреки противоречията в изказванията на Йоги Бхаджан и липсата на подкрепящи доказателства от вторични източници, външните писатели и учени разчитат на собствените материали на 3НО, за да опишат състава и линията на приемственост на Кундалини Йога на по-широката аудитория, създавайки дългогодишна библиография, която да потвърждава твърденията за практиката.

Йоги Бхаджан свободно преразглежда разбирането, което учениците му трябва да имат за Кундалини Йога, произхода на практиката, и личната му линия на приемственост, като подобно на много други харизматични лидери в рамките на новите религиозни движения, думата му е била приемана на първо четене от неговите последователи, без да е необходимо външно потвърждение. Докато самият Йоги Бхаджан може да се разглежда като основен редактор на разбирането за неговата Кундалини Йога и претенциите за нейната линия на приемственост, това филтриране е подсилено от близки до него фигури, които са писали и редактирали периодичните издания и литературата на 3HO. Чрез елиминирането на определени събития и цитати и подчертаването на други, те често преразглеждат историята и дават по-последователна форма на повествованията в 3HO. Въпреки всичко, което пише за Махарадж Вирса Сингх в "Мънистата на истината" през 1970 г., Шакти Павха Каур казва в края на 1972 г., че когато за пръв път тя се е срещнала с Йоги Бхаджан, той е дал пълната си вяра, пълната си зависимост на Гуру Рам Дас (Khalsa 1972 ). С повече "редници и ефрейтори" в организацията, този процес на разрешаване на противоречивата и несъответстваща информация може да бъде по-фин, дори до ниво на несъзнателност. Неволно описание на този подход може да се наблюдава при Рави Хар Сингх, който да описва процеса на написването на книга на базата на "нелинейните и многоизмерни" лекции на Йоги Баджан, и наскоро признава - "открих, че той (Йоги Баджан) рядко разработва концепция на едно място, на една среща". Вместо това, той често представя фрагменти от концепции в голям брой лекции. От изследователя зависи да приложи добра доза интуиция, за да обедини тези фрагменти в едно последователно цяло. (Khalsa, 2011)

Добавянето на друго измерение в ролята на Йоги Бхаджан като филтър на знанието през най-ранните години на 3HO са езиковата бариера, културата и личния опит. На първото пътуване до Индия никой от учениците на Йоги Бхаджан не говори на Пенджаби или знае нещо за сикхските нрави, да не говорим за индийската култура като цяло. Докато някои от учениците на Йоги Бхаджан биха описали от първа ръка разрива му с Махарадж Вирса Сингх или събитията в Златния храм през 1971 г., има съмнение, че самите те са разбирали, какво се е случвало по това време, извън казаното им от Йоги Бхаджан. Дори ученичка, която се е намирала наблизо, когато Гуру Рам Дас се е явил на Йоги Бхаджан по време на пътуването от 1970-1971 г. и с благоговение потвърдила историята му, не е видяла четвъртия сикхски гуру със собствените си очи и е могла да намери доказателство само чрез собствената си интерпретация на това, което е видяла в Йоги Бхаджан и това, което той е споделил (Khalsa 1978).

Строгата проверка на събитията между 1968 и 1971 г. показва, че Йоги Бхаджан е бил наясно с начина, по който представя своята йога и често я преобразява или пренаписва, за да отговаря на неговата аудитория: понякога за дългосрочни цели и понякога за непосредствени нужди. Фигурите на Сант Хазара Сингх и в по-малка степен на Лама Лилан По са били използвани за прикриване на действителните личности и влиянието на Махарадж Вирса Сингх и Свами Дхирендра Брахмачари, даващи произхода на Кундалини Йога, което всъщност осигурява нейното притежание от Йоги Бхаджан. Без линия на приемственост, за която той претендира и без да създава Кундалини Йога от цялостно учение, Йоги Бхаджан не трябва да бъде считан за продължител на приемствена линия, нито за изобретател, а за брикольор - кърпач, който събира елементи от различни практики и ги представя на своите ученици като отделно учение обвито с романтична митология. Това, може би ни казва толкова много за Йоги Бхаджан, колкото и за очакванията и надеждите на онези, които са му повярвали.

Докато тази статия предполага радикална промяна в приетото разбиране за това какво е „Кундалини Йога” и кой е Йоги Бхаджан, в известен смисъл тя предлага и допълнителна промяна. Когато се изследва и демонтира популярната митология на Кундалини Йога на йоги Бхаджан, древната линия на приемственост на Кундалини Йога и фигурата на Сант Хазара Сингх изчезват, но езотеричните йогически практики и мощния учител на Сукшма Вяяама Свами Дхирендра Брахмачари и фигурата на Махарадж Вирса Сингх все още са там. Това дава едновременно по-истинско усещане за Кундалини йога и по-реалистично обяснение защо тя работи, така както го прави за практикуващите.

Някои критици и бивши членове на 3HO се опитват изцяло да отхвърлят практиката на Кундалини Йога, често обосновавайки своя подход с противоречивите твърдения на Йоги Бхаджан или чрез противопоставянето на практиката с приетата ортопраксика на сикхите. Но с огромния брой учители и ученици на Кундалини Йога през десетилетията, не е реалистично да мислим, че всички те са били заблудени, не са имали полза от практиката или не са имали дълбоки преживявания чрез нея. Кундалини йога често се описва от Йоги Бхаджан и 3HO, като "Йога на Преживяването". Когато се разглежда критично и исторически, може би индивидуалният опит на практикуващите, а не фигурата на Йоги Бхаджан или митологията за Златната верига, е най-честното и ползотворно преимущество, от което да разглеждаме това.