Себепознанието се блокира от два психологически механизма - ленност и надежда.
Мързелът се проявява в рамките на усилията да се отложи всичко за утре, и отказа от участие, което е несъвместимо с йога.
Йога се реализира само лично,
всеки ден отново, всеки път "от" и ''до''. Ако някой си мисли, че след великолепната вчерашна практика днес може да не се занимава, той не разбира ситуацията: Йога - е тук и сега, "вчера" си е отишло, и "утре" не е дошло още, "Миналото вече го няма, бъдещето - още го няма, а на границата между тях, няма нищо въобще ... ".
Второто препятствие - е надеждата, човек очаква да получи резултати още в самото начало на практиката. Доколкото в този свят никой на никого, нищо не дължи, всичко трябва да правите сами, а резултатите идват бавно.
Отказът от надежда поражда страх да научите за себе си такива неща, че след това ще трябва да се разделите с любимия си образ - именно това човек хронично избягва. Всеки, който успешно е усвоил медитацията, рано или късно ще види себе си без разкрасяване, и това е едно от най-разочароващите неща в живота.