Posted on November 25, 2019 by paula

Серж от Adi DishaYoga: “Наградата ми е, да успея да помогна някому да стане по-здрав, по-добър, по-щастлив, докато и аз оставам такъв.”

Интересните неща се случват, когато най-малко очакваме. 🙂 Така се получи и наскоро, когато в мен напираше мисълта, че имам потребност от истински йога учител, от онези отдадените, с интересна предистория, които променят животи и помагат на хората да преодолеят здравословни и психически проблеми. Исках да намеря такъв учител във Варна, който да ме мотивира и от когото да черпя необикновени знания и опит. И случайността ме срещна със Серж! Той е варненец, но от 2019-та година живее в София! Въпреки това, когато видях снимката му си рекох: „ Хм, точно така си представях моят бъдещ учител йогин! Май има какво да ми каже и какво да науча от него!”. И когато го видите какво бихте си помислили и вие? Дълга прошарена коса, брада, светъл облик, стегнато, силно и гъвкаво тяло,асани…мъдрост…предистория…житейски опит…изпитания…поуки.. и мога доста да продължавам. Благодарна съм на Серж , че прие поканата ми да разкаже за себе си, за своята драстичната външна и вътрешна промяна и да прехвърли частица от него самия върху нас!

Паула: 1. Здравей, Серж ! Кога започна да практикуваш йога и защо?

Серж: Всъщност, не аз открих йога за себе си – случи се точно обратното – йога откри мен. Въпреки, че до 20- годишна възраст бях много активен физически, през 30-те и 40-те си години се отнасях доста презрително, не само към спорта, но и към всякакъв вид физическа дейност. Често цитирах Чърчил – “и никакъв спорт”, и като че ли бях започнал да приличам на него – но маj не от най-добрия му период. Бях изключително здрав, физически силен и като цяло доста непоклатим. По някакъв начин считах това да продължи завинаги. На 28 започнах да пия лекарства за високо кръвно налягане. Бях се подложил на невероятен стрес, развивах бизнес, работих 7 дни в седмицата по 12 часа на ден. Пътувах непрекъснато, не бях със семейството си, и децата ми израснаха почти без да ме познават. И това продължи в течение на много време, повече от 20 години, тогава като изведнъж ресурсите ми се изчерпаха – сринах се физически, психически, а в последствие се срина и бизнеса, който бях създал. Бях изпаднал в дупка, депресия, самосъжаление и не намирах изход от ситуацията. Всъщност, имах два отдушника – управлението на мотоциклет и алкохола, които не вървят добре ръка за ръка. Нещата бяха допълнително влошени от сънната апнея, която бях развил и с която буквално се “влачих” около 10 години. За тези, които не са запознати с тази диагноза – това е заболяване на центъра на дишането в мозъка, което води до спирането му по време на сън и човек буквално се задушава. Това драматично влошава качеството на живот, защото не си в състояние да се наспиш, спи ти се, но не можеш, защото започваш да умираш, когато го правиш. Сънната апнея и хипертонията се считат за нелечими от съвременната медицина, както впрочем и депресията, за която се изисква постоянна медикаментозна подкрепа.
Януари 2010 г. влязох в кардиохирургия за да ми бъде поставен стент, но за щастие тази процедура, се извършва без упойка, като можеш да наблюдаваш на екрана, какво се случва с артериите, докато кабелът със стента се придвижва нагоре, когато достигна до сърцето, лекарят ми каза, че ако преценя, мога да реша стента да не се поставя сега, а примерно след година или две, когато се почувствам по-зле. И аз го чух. Взех решение и отказах поставянето. Осъзнато решение!
Три месеца по-късно, след като бях спрял цигарите (+20 кг) и бях започнал диетата на Аткинсън (+10 кг) достигнах благородното тегло от 143 кг и гъвкавостта на бетоново блокче. Тогава аз влязох в залата за йога!
От тези състояния днес няма и следа.
След време прочетох в един от класическите текстове по Хатха йога, че това е практика за тези, които са достигнали предела, а аз го бях задминал.
Написах част от преживяванията си в моя сайт http://adidishayoga.eu/prepodavateli

Преди и сега

Паула: 2. Какъв беше Серж преди йога и какъв е сега? Освен физическата разлика, която е впечатляваща, има ли друга, такава на духовно, ментално (личностно) ниво ? И сега по-щастлив ли си?

Серж: Много хора от предишния ми живот, с които се срещам днес ме подминават, поглеждат към мен и аз виждам, че не съм разпознат. Спирам ги и обикновено се разиграва сцена на изненада, удивление, понякога възторг или възхищение, понякога примесено с малко завист. Често ми казват – “много си отслабнал” – стандартния отговор, които вече съм си изработил е – “само умствено”. 🙂

Не само аз, всички ние сме се научили да пребиваваме в ума си, да се идентифицираме с него. Не осъзнаваме, че умът е инструмент, много добър при това – но като всеки един инструмент, той трябва да се ползва по предназначение. Отслабването на ума, и връщането в тялото означава възвръщане към живота. Това правят хората, за да усещат, чувстват, обичат – всъщност живеят. Това правят алкохола, опиатите, прекомерното ядене, екстремните спортове и множество други адикции и преживявания, които търсим – връщат ни в тялото.

Аз съм прагматик, и преди и сега. Правя това, което работи. Опитвам, пускам се през него, наблюдавам се, разбирам и осъзнавам – това да, това не. След време мога да се върна към старото и да проверя отново, дали нещо не се е променило. Коригирам, ако намеря това за необходимо.

В училище участвах в кръжока по философия и имаше момент в който исках да следвам философия, но завърших икономика и се занимавах с бизнес и продажби много дълго време. В последствие обучавах на много от нещата, които научих по трудния начин – върху себе си.

И ако преди, като мироглед определях себе си като материалист, то сега се определям като духовен материалист. Просто поради осъзнаването, преживяването на факта, че материята присъщо еманира нематерия, енергия, съзнание, както е вярно и обратното, и че всъщност те са едно и също. Така че, ако ме нарекат материалистичен идеалист също не бих се обидил.

Днес считам, че тялото също притежава съзнание и не подкрепям и не харесвам идеологии, които отричат и потискат тялото, което впрочем е и целта на множество духовни и религиозни практики, и от Изток и от Запад, включително и на голяма част от съвременната йога.

Най-трудното всъщност е въплъщаването, аз бих го нарекъл по-скоро “втелесяването” или телесното осъзнаване на факта, че човекът е създаден щастлив. Не е необходимо да си пожелаваме щастие, ние сме щастливи по природа. Не е дошъл момента обаче, в който това да просветне на вътрешния екран, и човешката драма продължава, отново и отново.

Ние носим в себе си екстаза на съществуването, ние сме изтъкани от екстаз – в православието светците се наричат ” блажени” или “преблажени” и това състояние е достъпно за малцина. Аз обаче считам, че човешката природа е не само блажена, тя е екстатична, и че това е състояние на съществуване – и то е възможно за всеки един и е въпрос на личен избор и работа по лична трансформация. Разликата в мен между преди и сега се състои във факта, че аз избрах не само да съществувам, но избрах как.

Паула: 3. Йога ли ти помогна да свалиш килограми или някаква диета? (дали си веган или вегетарианец..?)

Серж: Дали йога помага за свалянето на килограми? И да и не. При мен същинската промяна стана видима пет години след началото на практиката. При някой това може да се случи по-бързо, при други по-бавно. За пет години аз свалих 60 килограма, което прави по един килограм на месец. Но успях да изчисля това едва в края на петата година.

Януари 2010. Да видиш артериите си отвътре – не е гледката, която всеки би искал да види. Някои неща те карат да се замислиш, и всъщност, да, страхът е доста силен мотиватор…

По щастлива случайност, по това време, мой близък бе завършил курс по юмейхо и ми предложи една сесия “за проба”. Толкова болка не бях преживявал през живота си! Всяка една част от тялото ме болеше, дори при най-лекия допир. Така започнах работата с тялото си – с външна помощ. Имах нужда от нея. Мисля, че в началото всеки има. Може би за да разберем, колко сме се отделили от телата си, доколко сме престанали да се приемаме. Днес работя много с болката. Разбирам колко е важна тя, може би за да ни покаже, че сме живи. Но знам също, че болката може да бъде трансформирана. Знам, че телата ни са създадени от и за удоволствие и екстаз.

Тогава също разбрах, че освен другите “болежки”, имам сериозен проблем с оросяването, краката ми изглеждаха така, сякаш съм обул ботуши – морави на цвят.

Бях бизнесмен, управлявах компании, хора, проекти, имах визия за бъдещето, планове за развитие, промяна на статуквото. А се оказа, че не съм в състояние да управлявам себе си, тялото си и начина по който се чувствам. Тогава реших, че ако ще гледам на себе си като на един бизнес проект, или по-скоро процес, нещата може и да се получат.

За един месец направих 20 сесии Юмейхо (няколко години по-късно реших да придобия това умение и аз и станах юмейхо терапевт) и се почувствах по много различен начин. Днес, юмейхо е чудесно допълнение към йога терапията, която правя.

Започнах да променям храненето си, но преди това започнах да чета по темата. Аткинсън беше на мода. Мазнини и белтъчини, без въглехидрати. Лекарите, които ме посъветваха да спра да пуша ми бяха казали, че ще покача тегло със спирането на цигарите. Така и стана. Не правих дълго този режим, чух по радиото, че Аткинсън е починал (не помня от какво) но е бил със свръх тегло, над 140 кг. От тогава този урок ми се е записал много надълбоко – разбери как се чувства, как изглежда и ако вече не е между живите – от какво е умрял създателят на знанието, което искаш да придобиеш и потенциално да приложиш.

След това започнах по Дюкан- протеини, никакви мазнини и никакви въглехидрати. Салатата с парафиново масло е отвратителна! Ако стриктно сте спазвали този режим, знаете за какво говоря. Свързаната с нея диария, също не е особено приятно преживяване. Моя близка влезе в болница с бъбречна криза, спазвайки го. Кетонната обмяна изисква пиене на много вода, повече, много повече от колкото можеш да изпиеш, Спрях и това.

Опитах лекарства за отслабване, такива, които спират метаболизма на мазнините, но те просто не се приемат от тялото и изтичат от теб, буквално. Започнах да нося дамски превръзки, нощни. Претрих се. Спрях и това.

Четях. Прилагах. Зоната. Разделно хранене. Житен режим. Частичен резултат, за кратко, от време на време йо-йо ефект. Какво ли още не.

Но, влязох в залата за йога. Продължих да влизам. Ден след ден. След време спрях алкохола. А аз пиех алкохол, всякакъв, много. Следвах пътя на болката. (http://www.adidishayoga.eu/bg/post/tri-podhoda-km-praktikata-na-joga-bolka-udovolstvie-i-neprivrzanost).

Много болка. От всякъде вземах помалко, учих се в движение върху себе си, експериментирах. Опитах подхода на Хербалайф, работи- много скъпо, твърде ангажиращо. Намерих заместители, четири пъти по-евтини. До време.
Деветдесет дневен режим. И той работи, до време. Бях изпаднал в “потрес” първия път, когато правих гладуване. Цял един ден без храна. Без малко да се срина психически, не бях сигурен, че ще оцелея без храна. Оцелях.

Но, навлязох в Йога, в дълбочина. Еврика!

Съществуват йогически практики наречени Шат-карми – шест процедури за пречистване/детоксикация на тялото (въпреки че те са повече от шест, знаем, че йогите много обичат определени цифри и числа) и всяка една трансформация, манипулация с тялото започва от там.

Пречистване. След време става ясно, че пречистването на тялото е пречистване на психиката, но за това е нужно осъзнаване, време, чистене. Повръщане. Клизми. Когато преподавам тези практики, повечето хора се гнусят, отвращават или подхилват, защото тук се работи с всички телесни отвори и всички телесни секреции и субстанции. Когато обаче разберем, че тялото е също толкова духовно, колкото и ума, тогава можем да разберем, че пречистването на тялото е пречистване на ума. Намаляването на теглото няма как да се случи чрез ума.

Ако си кажеш от утре искам да съм с 10 кг по-лек това няма как да стане.

Същевременно физическата йога практика продължаваше. Ежедневно. Някога недостижими, при наклон напред, пръстите на краката ми започнаха да се приближават все по-близо, докато един ден успях да поставя дланите си на пода, без да сгъвам коленете си. (Все още се усмихвам на коментарите на една дама в залата, която наблюдавайки какво правя, направи коментар, че видите ли, те, пълничките, са по природа по-гъвкави 🙂 )

За да не страдаш по време на йога практиката, е добре да са минали няколко часа от последния прием на храна. И тъй като правих йога практиката си основно вечер, при мен някак естествено се оформи режим на хранене, при които до обяд не хапвах нищо, от обяд до вечерта, се храних (през час/два) само с плодове, а основният прием на храна ставаше вечер, няколко часа преди сън. По-късно прочетох някъде, че това е така наречения “палео режим”. Преди 100 хил години, племето се събира вечер пред огъня за да сподели улова, докато през деня се хранят със събраните плодове. Но, явно за да се стигне до там, трябва поне донякъде да станеш палео-човек, естествен, жизнен, борещ се, драпащ за плячка, кипящ, от здраве, от удоволствие, препълнен и преливащ от енергия. Откъде, по дяволите, идва тази енергия? Къде се намира, откъде се купува?!?

Вече бях придобил усет за магическите ню-ейдж рецепти за какво ли не, така че просто ги “скипнах”. Потърсих и намерих учители, текстове и практики работещи в посока покачване на енергията. Разбрах, че основата на основите е енергията, която наричаме сексуална. И, когато се включи тази енергия, жизнената сила, която ни е създала, и която поддържа живота, то тогава нещата си идват на мястото. Започнах да изследвам Тантра.

Не съм вегетарианец, но не ям месо. По-скоро предпочитам да не го правя.

Освен необходими за физическото ни оцеляване вещества, храната има вкус, което е много важно за психичното ни здраве, и за здравето на другите ни сетива. Някои вкусове имат способността да ни отвращават, други да ни удовлетворяват, а трети да ни екзалтират. Ако приемаме заместители, ние самите ставаме такива. И ако ми се прияде шкембе чорба (моля не изтръпвайте, това се случва веднъж в годината, и то не всяка година) аз отивам и си поръчвам такава, без да твърдя, че супата от кладница има абсолютно същия вкус.

Диетата на йогите, следващи аскетичните традиции е млечно-вегетарианска! И това работи. Аз съм против модерните, отричащи млякото писания. Просто трябва да се направят йогическите пречиствателни техники, преди да се започне консумацита му. В Йога Шастрите се казва още, че храната на йогите трябва да е мазна, вкусна и сладка. Йогите аскети не ядат риба и месо, не консумират лук и чесън, не пият алкохол, и за това съществуват причини. Най-основателната от тях е, че практикуващите такава йога, спазват целибат – обет за сексуално въздържание, който се подлага на голям риск, ако тялото получава много протеини и вещества, които го възбуждат, които му дават енергия, с която трябва да се прави нещо. Тази йога счита тялото по-скоро за пречка, а не за възможност. Така че, ако живееш в манастир или ашрам, или в пещера, нямаш, не можеш или не искаш да имаш сексуален живот, това работи.

Буда не е бил вегетарианец. Нито Христос е бил въздържател. На възмутените от това мое изказване духовно практикуващи просто ще кажа, че Гаутама Буда, този когото наричаме просто Буда, е живял 6 години с по едно зърно ориз на ден, но е разбрал, че това не работи, след което в текстовете се говори как той консумира месо след ритуал. Едва ли някой счита, че Буда не е постигнал просветление. Или пък Христос.

Паула: 4. Йога за всеки ли е?

Серж: Хората си мислят, че йога практиката е бавна гимнастика. В добрия случай се изпълнява на музикален фон. Да, има такава йога… Има йога танци, йога с марихуана, йога с кози. Има йога за здраве и за болка в гръбнака. И това е хубаво. Гимнастиката на йогите работи прекрасно за решаване на всякакъв вид житейски и здравословни проблеми.

И ако днес ние възприемаме понятието йога, като вид практика, то някога това понятие, освен различни практики е включвало и състояние – на ума, тялото и духа. Състояние на Йога.

До 15 век, йога е отричана от брахманизма, тези, които почитат и живеят съгласно Ведите, и произтичащите от тях текстове, като Упанишадите. Във Веданта няма физическа йога. Във Веданта това понятие означава съвсем различно нещо. Същото впрочем, важи и за сикхизма.

Но истинската йога е нещо различно. За да съкратя отговора, ще се огранича само до обхвата и разбирането за Хатха Йога, защото това е едно от най-наложените понятия.

В един от традиционните текстове се казва, че Хатха Йога е убежище за тези, които са засегнати от голямо страдание, а за тези които практикуват всякакви видове йога, тя е фундаментът, който ги поддържа.

Така че, отговора на въпроса, що се отнася до истинската йога. Не, категорично – не. Йога не е за всеки.

Продължавам интересния разговор със Серж от Adi DishaYoga и ако не сте чели предходната статия ви препоръчвам да го направите тук за да се запознаете първоначално с неговата история на душевна и физическа промяна. Струва ми се, всеки от нас би могъл да извлече по нещо за себе си…

Паула: 5. Имал ли си в практиката си хора, които са се променяли драстично или са разрешавали конкретен физически проблем?

Серж: Най-много мога да говоря за себе си и решаването на моите състояния: сънна апнея, хипертония, хронична болка в гръбнака, наднормено тегло, липса на либидо, начален стадий на диабет, задъхване.

Най-тежката борба беше с депресията, защото тя е тази която ни лишава от мотивацията за промяна. Точно това ме наведе на мисълта да започна да изучавам енергията и енергийните практики.

Много от нещата, които се случиха с мен ме подтикнаха да изучавам Йога и Тантра терапия, деарморинг, акупресура, юмейхо, шиацу, физиология, кинезиология, неврология, психология, билки, хранене и различни гранични дисциплини.

Помогнал съм на много хора-такива с панически атаки, депресия, физически болки, стрес, аноргазмия, неудовлетвореност от живота. Успях да помогна да се облекчи състоянието на няколко клиента с множествена склероза. Има и такива, на които не можех да помогна. Повечето от тях ме накараха да погледна на нещата по друг начин и да се уча.

В йога медицината не се отделя голямо внимание на физическото здраве, но на духовното, енергийното здраве. Именно то се явява първопричина за доброто здраве въобще.

Паула: 6. Знам, че днес се занимаваш с неща, които нямат нищо общо с предишните ти работни дейности? Сподели за тях.

Истината е, че за мен преподаването на йога не е работа. Работа означава бизнес, размяна на равни стойности, цена срещу продукт. Аз винаги се стремя да давам повече. Водя семинари за мъже и жени, в които споделям как можем да управляваме сексуалната си енергия и как да живеем щастливо със себе си и другите.

Освен йога, много важна тема за мен е сексуалността, оргазма, партньорските взаимоотношения.

Правя масажни терапии, в които работя с физическото тяло – Йога Масаж, Юмейхо, Шиацу и езотерични практики, в които работя с енергийното тяло.

Паула: 7. Интересно е, че преподаваш тантра и деарморниг? Би ли ни запознал с тяхната същност?

Класическата тантра е технология на телесно осъзнати йогически медитативни практики, подкрепени от духовна философия, основана на древни текстове, написани на санскрит. Целият смисъл на практиките е да заземи човека в изживяване на преживяването да почувства Божественото блаженство и екстаз отвътре.

Днес, когато се споменава думата Тантра, общото възприятие, което стои зад нея, ни дава сигнал за нещо толкова хубаво, че е чак непозволено. То ни напомня известната фраза за “пеперудите в корема”, нещо сладко, сетивно, тръпливо, толкова хубаво, дори недостижимо.

Жените обикновено са привлечени от представата, че ще могат да намерят някаква неземна екзалтация, усещането за екстатично състояние, което не се постига в нормалните отношения с мачовците, за които обичаме да се представяме ние мъжете.

Да правим Тантра – под това се разбира – да правим нещо сетивно, еротично, да се взираме един в друг, да се галим и докосваме, да се възбуждаме и наслаждаваме и много често се има предвид да си направим един наистина еротичен масаж.

Да правим Тантра е по-лесно да се каже отколкото “да правим секс”. Възприемането на секса е толкова много променено. Западните модерни градски хора, вече не говорят за истински секс, за любов с проникване, а за едно друго преживяване, което е по-скоро “петинг” или някаква усложнена любовна игра.

! Несъответствието, обаче идва от факта, че реализацията на сексуалния импулс при мъжете е неразделно свързано с проникването, докато жената е готова да се задоволи само с нежността, играта и забавлението, защото тя е била прониквана толкова много пъти без да получи очакваното от нея удоволствие и удовлетворение.

И тук на сцената се появява Деарморинг-а, това е технология за работа с енергийното тяло, която за мен е неразривно свързана с Йога и Тантра. Тя позволява на мъжете и жените да започнат много мощен процес на изцеление на физическите, менталните и емоционални, складирани в тялото болки и травми. Чрез Деарморинг ние сме в състояние да възвърнем природната си сетивност и оргазмичност и да започнем да преживяваме по един съвсем различен начин.

Деарморинг е термин изобретен от големия изследовател на неврозите и оргазма Вилхелм Райх. Неговият подход удивително точно съответства на описания в Тантра и Йога процес на изкачване на Кундалини, при който се разрушават блокажите (грантхи), броните във енергийните центрове на тялото (чакри) за да бъде освободен екстатичния ( намиращия се в екстаз) човешки потенциал.

И в двата случая (и при Тантра и при Деарморнинг) говорим за откриване на своя истински Аз, истинската природа на освободеното от болка и страдание битие, чието истинско име е оргазъм, блаженство и екстаз.

Когато говорим за Тантра, е добре да знаем, че тя всъщност е навсякъде около нас. Достатъчно е да спомена, че Хатха Йога произлиза от Тантра, че всъщност истинската Хатха Йога са тантрически практики, до голяма степен орязани от езотериката и адаптирани за практикуване от хора с всякакъв вид мироглед.

Също така, не е лошо да знаем, че така дискутираната от всички ню-ейдж ентусиасти енергия Кундалини е дефинирана в една от класическите Тантра школи.

Паула: 8. За теб йога е…

Серж: За да постигна състояние на йога аз правя различна йога, в зависимост от това, как се чувствам и какво се случва с мен и около мен. Много системи преподават йога и медитация, като начин за навлизане в състояние на “зеленчук”. Без емоции, без мисли, без чувства и усещания.

За мен йога е състояние на екстаз, на висок вътрешен интензитет, на осъзнатост независимо от това, дали тялото се движи или не. Състояние на свърхсетивност, в което обаче усещането за болка и страдание е невъзможно.

Някои наричат това “щастие” и си го пожелават един на друг. Аз наричам това йога и знам, че това е въпрос на решение и малко усилие.

Паула: 9. Житейска филосфия? В какво вярваш и към какво се стремиш?

Серж: Този въпрос доста ме смущава. Не искам да звуча надуто и някак си извисено. За това съществуват много духовни учители, които учат на супер сложни неща. Но за да не бягам от отговорите – моята житейска философия е практиката, тази практика, която носи резултати. Резултати във вид на осъзнаване на нашата истинска природа, като изтъкани от Екстаз същества.

Липсата на болка и страдание не е достатъчно. Аз искам радост, блаженство и екстаз за всяко осъзнато същество.

Вярвам в земното притегляне, времето, преживяванията, усещането, докосването, присъствието, екстаза и любовта.

Не вярвам на нищо, което не е минало през мен, не се доверявам на авторитети и предлагам на четящите тези редове да проверяват всичко, за което говоря.

„Стремеж“ е твърде силно изказване- по-скоро имам „намерения“. Наградата ми е да успея да помогна някому да стане по-здрав, по-добър, по-щастлив, докато и аз оставам такъв.

Страстта по карането на мотор и връзката й с йога

Карането на мотор и управлението на мотоциклет са две различни дисциплини. Докато караш, в един момент, разбираш, че не ти си този, който управлява. Това е същото като да съществуваш и да живееш. В единия случай ти си просто там, искаш да си жив, да усещаш, но не знаеш точно как, и искаш да изстискаш максимума, от себе си, от мотора – за да успееш да се включиш, да започнеш да живееш, истински пълнокръвно. В другия, ти си там и спокойно присъстваш, целият, дишащ, с всички свои сетива, внимание и осъзнатост, на фона на усещането за пълноценно щастие.

Има моменти, в които мотора те грабва, ти се поддаваш, тротъла се завърта, адреналина скача, сърцето помпи, кожата настръхва, обхвата на зрението се стеснява – влизаш в тунел, усещането за време изчезва, летиш, ти си богът на гръмотевиците, непобедимия, неуязвимия, над всичко и всеки, …. сега започва живота …. и, в един момент разбираш, колко е … грапав асфалта.

Преживях това за първи път есента на 2011 г. , в силен дъжд с гръмотевици, силно възбуден и неудържим, влязох в завой, на излизането от който насъбралата се вода ми показа “правилната”, природна, естествено установена посока на движение, ул по траекторията на която за мое щастие … нямаше мантинела.

Стотина метра се плъзгахме един до друг (с мотора). В един момент подминахме спрялата в дясно патрулка – пред очите ми все още стои изненадания поглед на полицая – като от време на време нежно се побутвахме (един друг, с мотора), сякаш за да се попитаме, “хей, как я караш дотук :)”; аз по някакъв начин успях да го отблъсна с крак (за което се надявам,той да не продължава да ми се сърди) и … малко след патрулката, след като приливната вълна, която бяхме повдигнали утихна, аз потънах в най-дълбоката медитация, която ми се бе случвала дотогава… Полицаят, с когото се вглеждахме, ми помогна да вдигна мотора (тежи, мамка му) и два часа по-късно аз се прибрах.

Достатъчно изнемощял и доста неразбиращ какво точно се бе случило?!? Болките в гръдния ми кош се усилиха същата вечер и на сутринта аз не отидох на поредната си практика. Реброто, което бях спукал беше като реброто на Адам, от което Бог е създал Ева. Лежах си на леглото и единствената йога, която можех да правя бе да чета.

Тогава прочетох Йога Шастрите и у мен се повдигнаха въпроси – нещата, които чувах от йога учителите, не бяха в резонанс с текстовете. Имаше много пудра, много фалш, някаква излишна приповдигнаст, нещо недоизказано, неразбрано, твърде много патетичност, много езотерика, много внушения, много неизпълнени желания.

След шомпола в сърцето си, аз видях смъртта – под формата на връхлитащ върху мен половин тон мотоциклет.

Започнах да дишам.

Седмица след като не можех да поема дълбок дъх, лежах и се чудех как ще продължи живота ми оттук нататък, започнах да дишам много леко и внимателно, защото всяка глътка въздух беше болка.

Вдишвах бавно, издишвах бавно. Задържах. Бавно. Болката!?!

Болка. Бавно. Задържане. Бавно. Издишване. Бавно. Вдишване?!?

Разбрах разликата между вдишването и издишването. Между карането и управлението на мотор.

Ето тук може да погледнете статията “Йога за рокери” и видео по темата.

Интервюто е публикувано с любезното разрешение на Паола.