Вход
Забравена парола? Нов потребител?

Серж



Серж

Серж

Какво е за мен йога?


Кратка визитка

Аз съм Серж, практикувам йога и се чувствам прекрасно от това. Бих искал да мога да предам това чувство на всички които посетят практиката на AdiDishaYoga. Това особено чувство на лекота и приповдигнато настроение, което изглежда е възможно толкова рядко и толкова трудно се постига. Да, не е най-лесния начин, не е и най-краткия, но е работещ, и за мен това е най-важното. Не е необходимо да ми вярвате, опитайте сами. Естествено, имам проблеми, и зная че йога няма да може да ги реши, но също така зная, че практиката ме прави по-устойчив и същевременно по-гъвкав, за да мога да предприемам различни подходи към тях и да се изправя пред решаването им.


Карам мотор от  повече от 10 години и болката в гръбнака е мой неотлъчен спътник през всичките тези години и във всичките ми пътувания, понякога просто като фон на който се развиват всички действия, понякога остра и сковаваща. Не, практика на йога не накара болката напълно да изчезне или утихне, но ако не беше тази практика, сигурно отдавна да се бях отказал.

За първи път влязох в зала за йога през 2010 година, тогава тежах 145 кг, а два месеца по-рано се бях подложил на коронарография. Бях шампион по задъхване тежка категория във всички видове спорт - от ходене и бягане, до плуване и колоездене, както и в практически всички дистанции, от десет до хиляда сто и десет метра. Обуването на обувки беше сериозно предизвикателство, сравнимо само с изкачването на стълбите до седмия етаж. Сънят ми бе кратък и трескав, събуждах се изморен и отпаднал, без енергия и започвах да се помпам с кафе и никотин за да си вдигна тонуса. Сутрешното кафе преминаваше в предиобедно, след това в обедно, а следобедното пиех до вечерта, когато кафето отстъпваше пред водката, първата, втората, и така до последната. Голяма веселба!

В залата за йога ме заведе Натали, бях приел това посещение повече като шега, отколкото като предизвикателство. Докато траеше загрявката, мисълта, че от тук няма да мога да изляза жив, вече ми бе минала през ума няколко пъти. Старателно се опитвах да правя това, което изпълняваха другите, но гъвкавостта ми беше съпоставима само с тази на бетоново блокче. После всичко което се случи, всички тези асани – просто ми се губи, до момента в който изпълнявайки (или по-точно опитвайки се да изпълня) някакъв мой вариант на позата „свещ” чух инструктора да казва – „после внимателно отпуснете краката си покрай ушите”. Тогава се разсмях – аз се опитвах да оцелея в битката със задушаването, което собствения ми корем щеше да предизвика, а те ми казват да отпусна крака покрай ушите си - това бе невъзможно разстояние – със същия успех можеха да ми кажат да ги протегна до луната – също толкова далеч, и също толкова недостижимо. Прибрах се у дома разбит, заявявайки на глас, че на такова нещо никога повече в живота си няма да се подложа. Много по-цветущо, естествено и с много повече епитети. От другия ден бях първи в залата, но пак нареден най-отзад. Никой не искаше да стои до мен, защото пухтях като парен локомотив, но отделях не само пара, но и пръски пот, които внимателно изтривах от пода, с кърпата, която започнах да нося със себе си.

Започнах да практикувам три – четири пъти седмично, като приех посещението в залата за част от работното ми ежедневие, това не бе „откраднато” или загубено време, нито време за себе си, което впрочем всеки заслужава - това бе практика, която усещах, че ми носи полза – по-голям капацитет, най-вече ресурс да се справям с натоварването, със задачите и стреса произлизащ от тях. Реакциите ми, физически, емоционални и творчески се промениха и подобриха. Концентрацията също. Една година бях изключително последователен и редовен, но края на лятото на 2011 претърпях злополука с мотора и получих травми, които не ми даваха възможност да се движа пълноценно няколко месеца. След това се случи обичайното – заетостта, мързелът и оправданията ме отдалечиха от практиката за следващата една година. Казвах си, че трябва да правя йога, но винаги се намираше нещо „по-важно”, нещо „по-спешно”, което просто не ми даваше възможност да взема постелката, или да обърна волана в другата посока. После си казвах, че е добре да правя йога, че е добре да се движа, дори, че трябва да го правя, но винаги се намираше някаква друга нужда, която изместваше това логично заключение.

И така, докато един ден просто осъзнах, че нещо много ми липсва, че има някакъв дефицит, които не мога да заместя с познатите ми методи и възприети похвати. Дори карането на мотор, което до този момент бе най-желания ми начин на почивка и спасение от стреса на ежедневието, не ми доставяше очакваното удовлетворение. Започнах да карам по-рядко и за по-кратко, за да не оставам сам с мислите си. Лишавах се и от малкото удоволствие от живота, което си бях позволявал до този момент. Тогава, просто осъзнах, че във времето когато съм на пътя и в което оставам насаме със себе си, понякога часове наред, моите мисли са заети с неща, които не ми дават възможност да се насладя на компанията на моите братя мотористи, на адреналина в завоите и на неочакваните гледки, които до тогава ме хвърляха във възторг.

Липсваше ми релаксацията, която получавах от практиката на йога, тази специална балансираност, липсваше ми това спокойствие, тази тишина на ума, която само една смислена и задълбочена практика може да даде. Или по-точно, която можеш да вземеш от една пълноценна практика. И започнах всичко отначало. Хубавото в случая бе, че тялото ми не беше забравило повечето от наученото.

Това бе началото на една трансформация. На тялото, на ума и на духа. Но се промени и нещо друго, промени се емоционалния фон, екрана на който се прожектираха събитията. Практикуването на йога се превърна за мен в мощен енергиен източник, технология за абсорбция на енергия, както и огромен резервоар за нейното съхранение и увеличение.

Практикуването на йога с партньор ми даде нови, неочаквани и силни преживявания, които разкриха нови страни на връзката ни. Дадоха ми възможност да откривам човека до мен, но и да бъда откриван по един различен начин, увеличиха интензитета и задълбочиха амплитудата на случващото се между нас. Радостта и лекотата в отношенията ни, взаимното доверие. Да, и тук не е посипано с цветя и рози, имаме своите неразбирания и конфликти, както и доста нерешени такива, но все пак намираме начини за справяне с тях и с произтичащото между нас.

Дали практиката ни помага за това – не зная – но зная, че щом мога да развия у себе си една по-висока сетивност за случващото се вътре в мен, то мога да развия сетивност и за една друга вселена – тази на партньора до мен.

Повече от две години практикувам ежедневно, често два пъти на ден, и когато средата на 2015  година срещнах Сандип Кумар http://divinedishayoga.com/, той ми въздейства в посока да започна да преподавам йога. Без неговата подкрепа, надали скоро бих  поел по този път, но реших, че ако споделя практиката си с повече хора, това би могло да повлияе по добър начин не само техния, но и моя живот.