Вход
Забравена парола? Нов потребител?

Йога практики - Календар

Три подхода към практиката на йога: болка, удоволствие и непривързаност



Три подхода към практиката на йога: болка, удоволствие и непривързаност

Подходът чрез болката

Този подход понякога се нарича "метод на съзнанието", макар и да има повече общо с тялото, отколкото със съзнанието. Някой го наричат "прочистване". Практикуващите трябва да преодоляват слабост, умора, скованост в тялото и ставите, а ако при това са невнимателни – те не разбират - нито нюансите на асаната, нито собствените си усещания.

За какво ни служи болката

Болката е адаптивен защитен механизъм, чиято задача е да ни предпази от увреждане. Болката ни предупреждава за опасностите и ни кара да направим крачка назад. Много учители по йога напомнят на практикуващите за необходимостта да се вслушват в своята болка. Те казват, че болката - е границата, и уважението към нея помага да се избегнат нараняванията на тялото. В един глас те напомнят, че йога изисква непривързаност, което означава да приемате себе си, такива каквито сте.

Това е един от най-важните уроци, който е много необходим за хората ориентирани към постижения, които поради амбицията си, могат да се наранят. За съжаление обаче, с този урок често се злоупотребява. Практикуващите често го използват като претекст за отказ от по-дълбока вътрешна работа. Те искат да вярват, че напредъкът в йога е възможен без открита опозиция с начина на своето мислене. И така, те избягват позите, които усилват обичайните напрежения. Или практикуват така, че да ги заобиколят с помощни средства и модификации, с надеждата, че напрежението някак магически ще изчезне от само себе си.

Такъв подход рядко води до някъде. Той ни дава възможност да практикуваме без травми, но в същото време пречи на напредъка. Пози, които ни причиняват болка, са позите които ни показват за наличието на напрежение в тялото, като ни насърчават да се борим с тях, с помоща на собствената ни вътрешна интелигентност. Те ни предоставят възможност пряко да наблюдаваме тези напрежения, да дишаме в тях и да ги отпуснем. И това е началото на процеса на психично пречистване, който можем да изпитаме чрез йога.

Болка и его

Болката ни помага да предпазим тялото си от травми. В контекста на практиката на асани болката ни дава да разберем, че тялото не може да отиде по-нататък, че ако продължим да се задълбочаваме в позата, нещо ще се счупи. Но болката също е и техника на ума, защитаваща нашето его. Проекциите на егото се разпространяват дълбоко, до костите и тъканите, пускайки корени навсякъде в нашето тяло. Когато дишаме през тях, запазвайки спокойствие и внимание, за продължителен период от време, корените започват да се рушат. И егото, усещайки своя крах, естествено се бунтува. То се гърчи, напряга, отделя се от дишането, като по този начин предизвиква болката, като защитна реакция. Когато позволим на болката да ни върне назад в практиката, оставяме проекциите на егото непокътнати.

Болката и ума

Умът естествено е склонен да филтрира опита и да оставя ограничен избор пред нашето съзнание. Той организира нашите мисли, идеи и опит около определен его-образ и по този начин ни дава одухотворено усещане за себе си. Това определя границите на психологическия и социален "Аз", така че да можем да осъзнаем себе си като уникално и значимо живо същество.

Проектираните от ума образи стават центъра на нашето поведение. Спрямо тях, ние развиваме привързаност и отричане, ние гравитираме към вещи и неща, които ги усилват, като в същото време избягваме това, което може да ги унищожи. По този начин тези образи контролират нашия ум. Те определят как ние възприемаме събитията, които се случват с нас и какви емоции изпитваме от това. Те шлифоват нашата самооценка и определят това, което ни вълнува на най-базисно ниво. И когато нещо заплашва нашето его, ние заемаме отбранителна позиция. И когато то се руши, ние често изпитваме болка.

Болката и тялото

Болката може да бъде доста надълбоко, защото его-образа има своите корени дълбоко в тялото. Те се създават по образа на нашите мисли и емоции, които се отразяват под формата на напрежение в тъканите. Ето защо нашите идеи за себе си могат ясно да се изразяват в начина по който говорим, движим се и дишаме. Всеки път, когато ние активираме своя его-образ, ние вкореняваме определените модели, които той представлява. Тези модели, се утаяват надълбоко в тялото. По този начин, нашите его-образи се зараждат като едва различими проекции на ума, след което биват запечатвани до осезаеми същности. А плътността на тези същности се определя от силата на нашата привързаност към тях. Твърдостта и неподвижността които ние чувстваме в тялото си, могат да бъдат осезаем израз на това което харесваме и това, което не харесваме, нашата привързаност и нашето отвращение. Чрез привързаности и отричане, ние определяме своята същност.

Болка и напрежение

За мнозина, йога е известна като практика на болката. Позите създават в в телата ни характерно напрежение, но когато се възползваме и не се борим с него, то прочиства нашите тъкани и нерви. Тази практика, не ни оставя начини да скрием нещо - тя винага намира напрежението в тялото ни. Много хора напускат йога точно поради тази причина. Те си отиват търсейки други, по-щадящи ги форми на занимание. 

Без съмнение, ние не може да се принудим да се отървем от напрежението. Колкото повече се съпротивяваме, толкова по-силно става то. И когато получи достатъчно мощ, то ни деформира. Това е урок и йога ни учи на това съвсем ясно - през болката.

На първия етап на практиката, се закалява волята, създава се дисциплината, променя се  ежедневието, променят се хранителните навици. Освен това, хората - често вече на средна възраст имат багаж от собствена важност и им е трудно отново да се учат да учат.

Пъзелът обаче започва да се подрежда - човек печели опит в работа с тялото, вътрешно се адаптира към дългосрочната работа, защото разбира, че ритъма на напредък в хатха йога е бавен, но базиран на древен опит.

Какво ни дава болката?

Всичко! Болката пренарежда пътищата на невроните в нашия мозък и формира нови такива. Тя е маркер за пределите на зоната на комфорт на тялото, както и покана за разширяването на тази зона. Когато работите през болката, може да се наблюдава интересен ефект на "ендорфинова интоксикация". Тялото, когато е в болка, започва да отделя ендорфини - вещества, подобни на морфина, които осигуряват един вид анестезия, страничен ефект от което е усещането за блаженство в края и за кратък период от време - след края на практиката.

Болка без привързаност и отричане

Много практикуващи, преживели подобно освобождение, след това развиват пристрастеност към болката. Те осъзнават, че дишайки през болката, те могат временно да изключат своето его. И поради тази причина, някои от тях започват да се търсят болката, сякаш тя е ключът към едно просветено състояние на ума. Те бъркат болката със "сома", или нектара на йога, който съживява духа и елиминира фалшивите идентификации. Те също се опитват да си причинят болка чрез агресивно въздействие върху тъканите на тялото, което неминуемо води до наранявания. Такъв подход, за съжаление, е станал много разпространен.

Опита да се обуздае егото чрез насилие не е продуктивен. Това не ни избавя от страданията. Това може да помогне за потискане на егото за известно време, но потиснатото его се възвръща с пълна сила. Потискането, в крайна сметка, е различен начин на обличане на самскарите във формата на физическа енергия. И всеки път, когато ние правим това, ние допълнително ги вкореняваме в съзнанието си. Ето защо, Патанджали, авторът на Йога сутри, нарича ахимса, непричиняването на вреда, първият принцип на практиката. Насилието поражда антагонизъм с егото, а йога ни учи да развиваме с него хармонично отношение, така че да можем свободно да се движим през его-проекциите и лесно да се променяме.

Йога, разбира се, не прави опит да унищожи егото, но ни освобождава от илюзията, че его-образите определят нашата същност.Те са нищо повече от мимолетно отражение на вътрешната работа на ума. И Йога ни учи да приемаме и дори да подкрепяме неизбежното им изличаване.Освен това, тя ни учи да използваме дъха си, за да се освободим от привързаностите към своите его проекции, да откриваме и разплитаме психическите възли, да унищожаваме непоправимия навик да се самоопределяме от това, което ние не сме.

Приемане на болката

Научаването на приемането на болката е необходим компонент на процесa на израстване. Ако ни е страх от болката, ние оставаме роби на телата си, както и всички основни напрежения, които ни причиняват самскарите. По същия начин, ако се стремим към болката в опит да унищожим егото чрез насилие, ние само ще засилим своите его-образи.И най-лошото е, че ние ще абсорбираме енергията на насилието в ума и тъканта на тялото.

Метода на йога е да се приеме болката с определена доза безразличие, да й се позволи да ни измие и да се остави да се разтвори обратно в нищото. Когато ние чувстваме появата на болка, ние трябва да се вслушаме и да сме благодарни за това, че тялото и ума се опитват да защитят нашето усещане за себе си. Но ние сме способни да слушаме безпристрастно и разумно, като не позволяваме тя да ни управлява. Ето как, в отговор на болката можем да си кажем, че въпреки увеличеното напрежение в тялото, ние сме в безопасност, ние сме в състояние да пуснем всичко да си отиде и напълно се отдадем на настоящия момент. В йога, както и в самия живот, настоящия момент, може да ни призове да отидем там, където не сме били преди.

Болка и идентичност

Винаги, когато в живота ни настъпи неочакван обрат, особено, свързан със загубата на това, с което се идентифицираме, ние чувстваме енергийно разслояване, сеизмичен трус в своите привързаности и отричания. Този трус често е придружен от емоции, като мъка, страдание, депресия или отчуждение. И тъй като его-образите са вкоренени в нашето тяло, ние чувстваме тези емоции на дълбоко ниво, като че жизнената сила е източена от сърцето ни.

Его-то реагира бурно на заплахите за съществуването си поради самата си природа - неговите качества са съхранение и нарастване. По този начин, когато ние отслабваме връзката си с его-образите, ума значително увеличава своята активност. Нервната система се оказва заключена някъде по средата, и болката е почти неизбежен отговор. Типичните реакции, предтавляващи същността на нашето его започват да се проявяват чрез тъканите, с надеждата да се вкоренят още по-здраво. В този период ние преживяваме всички видове на емоционален подем. Това е често срещан признак за факта, че метода на йога работи. Ние можем да използваме тези подеми, като се фокусираме върху дишането и позата, защото, когато ние подхождаме към тях плавно и спокойно, опитвайки се да не им сътрудничим, те бавно, но сигурно започват да отслабват.

 По този начин, при изпълнение на позите, ние дишаме бавно, дълбоко и ритмично, което спомага за емоционалното ни облекчение, тялото се чувства разкрито,а ума - освободен. Този момент на катарзис, често придружен от силни емоции, може да бъде изключително ободряващ и освежаващ. Психическата енергия, която е сдържала емоциите и паметта, внезапно се освобождава и започва свободно да циркулира през тялото, изостря чувствата и разширява възприятията. В този момент, пред ума се отваря ново, по-променливо и адаптивно ниво на съществуване.

Йога често се разглежда като подготовка за смъртта. И за повечето от нас, дори само мисълта за смъртта е толкова болезнена, че не можем да й се противопоставим. Когато се учим да противостоим на присъствието на болката, се учим да противостоим на тази идея. И друго, ако ние не сме готови за смъртта, ние не сме готови за живота, ако не сме готови за болката, не сме готови за удоволствието.

Как да ускорим преминаването през болката?

Избягвайте травмите. И ако това се е случило - не си мислете, че "сега всичко е загубено." Човешкото тяло е изключително жизнено и да може да се регенерира, въпреки че, това отнема време, понякога години. Особено опасно е неправилното или фанатизираното изпълнение на усукванията, позите за отваряне на таза и опитите да се седне в "лотос".

Започнете да правите шаткармите. Прочистването "олекотява" телесните усещания, увеличава силата, издръжливостта и гъвкавостта, отмива депозитите от токсини от мускулите и увеличава подвижността на ставите. Идеалната функция на червата е от голяма полза за практиката. Освен това, прочистването косвено може да доведе до повече или по-малко нормализиране на ендокринната система, което позволява на асаните по-ефективно да работят с вътрешните органи и същите тези жлези.

Бъдете внимателни към усещанията си. Научете се да правите разлика между болката от разтягане на мускулите при напрежение (физиологична) и болката в ставите или гръбначния стълб (не физиологична) и болката на "разкъсване", когато вече сте започнали да наранявате тялото си. Уверете се, че тялото ви е подравнено, че ставите ви се движат свободно. Обърнете особено голямо внимание на тазобедрените и сакроилиачните стави!