Вход
Забравена парола? Нов потребител?

Йога практики - Календар

Стресът в тялото



Стресът в тялото

Дали, обаче, сме наистина в здравословна връзка с него? Разбирайки за възможностите на човешкото съзнание, успяваме ли да отдадем необходимото внимание на биологията си?

Осъзнаваме ли отговорността, която носим към този наш временен дом? Задаваме ли си въпроси, като: защо то боледува, защо то реагира в даден момент, какво се случва, когато сме под стрес или дълго време в депресия, когато изживяваме определена психологическа травма, отново и отново?

Според психоаналитика Ерих Фром „Травма, по определение, е такова събитие, което надхвърля онова натоварване, което човешката нервна система може да понесе“. Припомнете си последния момент, когато нервната ви система ви е накарала даизлезете извън състояниетона покой.

Живеем във времена, в които вече трябва да е станало ясно, че емоциите не са просто абстрактни понятия,че те имат съответстващи физиологични признаци и проявления. Традиционната медицина официално признава, че една нестабилна нервна система трудно може да противодейства на микроби и възпаления. Науката психосоматика обяснява начина, по който определен постоянен дразнител може да повлияе на централната нервна система, което води до изменение на физико-химичния баланс в мозъка и впоследствие засяга имунната система.

Знаем ли, обаче, как да се освободим или разсеем негативните си чувства, възникващи при силна физическа или емоционална реакция? Как ситуации, които не ни се струват чак толкова сериозни, могат да предизвикат травматиченотговор. Възможно ли е, когато сме под стрес, да контролираме случващото се в тялото ни, когато всъщност нашата физиологията е тази, която говори?

Психологическите проучвания сочат, че спомените за реакцията ни към стреса се намират в нашата нервна система. Вземете, например, подлагането на стресово събитие. Такова, което би ви накарало да се чувствате безпомощни, тревожни и неспособни на контрол. В този случай се активира вашата автономна нервна система (АНС). Това е частта от нервната система, която отговаря за несъзнаваните действия на тялото, като дишането например. По-конкретно, когато попаднем в стресова ситуация, това което се задейства е симпатиковият дял (бий се или бягай) на АНС. Освен него, се активира средният мозък и оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза. Така, хипоталамусът изпраща съобщение на хипофизата, която стимулира надбъбречните жлези.

За да се активира този отговор за бягство, от надбъбречните жлези се освобождават хормони на стреса като кортизол и адреналин. Те помагат на тялото ни стремително да се мобилизира за бягство от опасността.

Ако сега ви изкрещя, в организмът ви ще настъпи изменение за секунди. Без дори да е докоснато, тялото ни навлиза в съвсем друго състояние. Високото ниво на кортизол ще повиши нивото на кръвта, за да ни подготви за битка или бягство. Изхвърлянето на адреналин в кръвта ще ускори сърцебиенето. Мускулите ще се преведат в готовност за битка или бягство за спасение.

Според Питър А. Левин, експерт в областта на травмата и психотерапията, травмата се появява, когато този биологичен процес надделява и човек е неспособен да освободи и преработи стресовото събитие. Травматичният отговор може да бъде избегнат с освобождаването на генерираната енергия. Например разтърсването, плачът и виковете позволяват на индивида физически да преработи стреса.

Ако стресовата реакция, обаче, не се преработи, тя остава в тъканите на тялото. При последващо стресово събитие, което не представлява сериозна заплаха, травматичният спомен се събужда. Освобождават се огромно количество стресови хормони. Кръвта отива в крайниците, зениците се разширяват, мускулният тонус се повишава. Всичко това, се проявява като напрежение, изпотяване, ускоряване на дишането и пулса, стягане на мускулите. От тук следва, че нервната ни система реагира така, сякаш този малък инцидент е животозастрашаващ.


Този биологичен отговор, очевидно е извън нашата способност за рационален контрол. Не може да се измисли излизането от него. Хроничният стрес води до дисоциация или имобилизация, състояние на симпатикова стимулация и освобождаване на стресови хормони, което води до нарушаване на здравето.

Мозъчният ствол (примитивната част на мозъка) управлява емоционалните преживявания и биологичния отговор. Когато той се задейства от отговора бий се или бягай, той поема контрола пред по-развитата предна част на мозъка, префронталният кортекс. Следователно, когато сме в състояние на бий се или бягай, за нас е невъзможно в същото това време да мислим рационално и критично (това, за което отговаря префронталният кортекс).

Левин поставя въпроса по следния начин: „Как хората могат да излязат от състояние на имобилизация? Излизането от това състояние на “замръзване” може да бъде силно енергийно преживяване. Без рационален мозък, животните не се замислят дори и секунда, те просто действат. Когато обаче, ние, хората, започнем да излизаме от състояние на имобилизация, ние често се плашим от силата на собствената си енергия и скритата ни агресия, като се подготвяме за интензитета на собствените си усещания. Тази подготовка предотвратява пълното освобождаване на енергия, необходима за възстановяване на нормалното ни функциониране“.

Непреработеният стрес се превръща в травматичен спомен, който остава да лежи скрит в тялото. Така, една провокация от днешния ден може да причини повторна поява на запазен спомен.

Разбирането на това какво се случва в тялото и мозъка, обаче, води до изпитване на чувството на състрадание. Когато съумеем да научим защо нашето тяло реагира по такъв начин ще достигнем до осъзнатост и ще открием силата в себе си. По този начин ние, сме в състояние да излезем от позицията на изолирана и уплашена жертва.

Грижата за нашето тяло и разбирането на неговите реакции за самозащита, може да ни освободи от срама. Когато разберем психологичния процес, който цели да ни предпази от стар спомен или травма, можем да заменим вътрешното самоосъждане със състрадание. Любовта към себе си става възможна. Вероятно тази реакция на самозащита няма да ни служи в настоящето, но в миналото тя е работила. Всъщност, точно тя ни е помогнала да оцелеем.

Това, което следва да се направи, е да пренастроим нервната система и тялото си. Това може да се случи чрез практикуване на осъзната медитация, дълбоко дишане, вокална практика, спонтанни движения и танци, йога, слушане на успокояваща музика, прекарване на време сред природата или пътешествия.

Или, просто чрез прегръдката на любим човек, което освобождава в телата ни окситоцин, естествен хормон, произвеждан от хипофизата, който също спомага за свързването и връзките.

Това са средствата, които деактивират симпатиковия отговор и активират парасимпатиковата реакция, която води до състояние на тялото, подходящо за работа, игра, секс, почивка и храносмилане. Целта е да се почувстваме в безопасност, да се регулира дишането и да се намали сърдечния ритъм, което ще накара кръвта да се върне обратно във важните органи.

Тези мощни практики изменят физиологията и променят настроението ни.

Полезно е да се знае, че когато сме под стрес „Отпусни се“ или „Спри да се тревожиш“ просто не помагат. Разпознаването на смисъла, който травмата има в нашия живот и разбирането на механизма на излекуване ни помага да живеем по-осъзнато и повече тук и сега, в тялото си.

Каква е вашата връзка с тялото? Кои са практиките, които ви помагат да водите по-въплътен и радостен живот?


Превод : Теодора Тончева, https://www.facebook.com/teodora.toncheva.5

Редакция : Серж, https://www.facebook.com/profile.php?id=100011395476578